Денят отново е мрачен и хладен, но ние решихме да се вдъхновим от есенната меланхолия и да я прегърнем, а какво по-добро средство за това едно красиво стихотворение:

***

Заваля. И напълни очите ми.
А ноща се изпразни от смисъл.
Не, това не са само сълзите ми.
Този дъжд е за тебе написан.
Заваля. И прогони въпросите.
Всеки отговор страшно боли.
Не, това не е опит да прося.
Този дъжд зарад теб се мълчи.
Заваля. И донесе очакване,
от което и мракът горчи.
Не, това не е просто разплакване.
Този дъжд вътре в теб ще вали.
И какво...после спря и отмина.
А светът по стъклата се стича.
В моите пръсти е твоето име.
И чертая със капки "Обичам те".

Irini