Какво е жената без любов, без чувство за принадлежност, без щипка вълшебство, без всичко онова, което я прави красива, щастлива и смела?
Жените сме вълшебници, във вените ни наистина сякаш тече магия, която би могла да победи всичко, което се изпречи на пътя ни.
Днешното ни поетично вдъхновение доказва именно това:
***
Ти ме откриваш същинска и истинска,
даже когато съм нищо и никаква.
Много е лесно да съм поискана.
Много е трудно да бъда обикната…
Денем си нося всичките сложности,
срещна ли трудност – мятам на рамо.
Нощем съм жива. Вървя по облаци.
Само там съм си вкъщи. Само.
Бродя без пътища, лунна и сънена.
Бездна да има – ще я прескоча.
Време печеля, да се завърна
пак във сърцето ти. Не е нарочно.
Не е нарочно, но е умишлено.
Само за теб съм същинска и истинска.
С поглед стопявам всичко измислено,
и денонощно разказвам приказки…
Ти ме намери. Само ти. Пръв.
Искаш да знаеш? Ще ти разкрия.
Моята тайна е, че вместо кръв
във вените ми тече магия.
Мира Дойчинова - irini
***
Добави ни в предпочитани източници в Google
