Виолета работи в рекламна агенция Saatchi&Saatchi България. Включила се е в инициатива, чиято цел е да социализира незрящите с помощта на различни занимания в компанията на виждащи доброволци.
Разказът ѝ е вдъхновяващ и го споделяме с вас. Сигурни сме, че ще погледнем всички ние с други очи на себе си - защото да виждаш е богатство, а и на тези, които са лишени от едно сетиво. Но в никакъв случай не са лишени от сърце и душа, които се радват на същите неща като нас. (бел.ред)
От време на време имаме нужда да излезем от безкрайния цикъл на отговорностите и проблемите, с които се сблъскваме ежедневно.
Всеки го прави по различен начин. Някои хора ходят на плуване, други излизат с приятели, трети пият алкохол. Тази година аз открих един хубав начин да разпусна и да не мисля за неприятни неща. Не го търсех. Не знаех, че имам нужда от него. Стана случайно. Хубава случайност, за която искам да ви разкажа.
Всичко започна с едно рекламно каре, което видях в списание. Привлече вниманието ми, защото на него имаше конче.
Оказа се, че става въпрос за участие в спортни състезания заедно с незрящи в рамките на пет месеца.
Не разбрах точно какво се иска от мен, но реших да се запиша. След като се запознахме се разделихме на двойки – доброволец с незрящ. Ани изтегли моето име и така станахме партньори в това предизвикателство.
Притеснението ми, че нямаме общи теми и как да я заговоря се изпари в момента, в който застанах до нея. Тя веднага подхвана разговора и се оказа, че не сме толкова различни и че с нея спокойно може да се говори за всичко.
Въпреки че не вижда, тя може да си представя, може да чувства и най-важното - може да слуша. Това, от което има нужда Ани, е да се занимава с нещо, да работи, да се забавлява, да се среща с хора и други такива на пръв поглед прости неща.
Този т. нар проект „Парапетобой“ има точно такава цел – хора със зрителни увреждания, да се почувстват равнопоставени, да създадат нови контакти и да участват в спортове, традиционно недостъпни за тях. Дисциплините, в които взехме участие са: стреляне с лък, каране на колело в тандем, яздене на кон, голбал и шоудаун. Като в последните две виждащите имахме маски на очите.
Относно целта на проекта, мисля че не само беше постигната, въпреки трудностите пред организаторите, но и внесе малко цвят в живота на всички, които бяхме част от него. Това е първата подобна иниациатива, в която взимам участие.
Вече знам, че не е страшно и ще го направя пак.
Още по темата:
Болестта, която прави хората по-добри
Когато дрехите служат на хората
Добави ни в предпочитани източници в Google
