Тази сутрин, докато се оправях за работа, се замислих - понякога се ядосвам, че съм жена и всички тревоги и мъки, задължения и изисквания са част от моето ежедневие.
И в следващата секунда се усмихнах - обожавам факта, че съм жена. Че всичко това ми се случва и имам възможността да видя света през най-мечтателните очи - моите.
Смятам всяко едно нещо за чудо и всеки ден за прекрасен, именно поради факта, че съм се родила жена и съм изградила съзнанието си като част от по-хубавата част от населението.
****
Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.
Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.
Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.
И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.
Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!
И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!
Мария Вергова
Добави ни в предпочитани източници в Google
