Най-голямото удовлетворение е да правиш някого щастлив. Има безброй начини да доставиш радост, да покажеш обич, да докажеш доверие.
Добротата винаги се отплаща.
Напоследък съм привилегирован да се запознавам с много позитивни хора. Млади хора, които не искат да търсят късмета си извън пределите на страната и които полагат усилия за реализацията си тук, в България. Всички те са усмихнати и имат ведри лица. Това ме прави оптимист за бъдещето. Без да се оплакват, те следват собствените си убеждения, че красотата е навсякъде, стига човек да има очи за нея. Трудят се, владеят чужди езици и намират време да развиват талантите, с които са орисани.
Има благодарни хора. Хора, признателни към родителите си и към обкръжение, което ги кара да се чувстват потребни. Странно е, че в улегналия комфорт на средната възраст аз се уча от тях. Често сме угрижени без конкретна причина и по презумпция сме недоволни от споделяната действителност. Благодарността е възможна, когато допуснеш нечия обич. Ръцете на любовта винаги са уютни.
Съвсем малко ни трябва, за да забравим пошлостта и злобата, които ни заобикалят. Всъщност лошото съществува точно толкова, колкото и доброто. От нас зависи на кое ще спрем вниманието си.
Срещите в живота ни са плод на нашите желания. Човек разбира, че е станал възрастен, след като играчките престанат да го интересуват. Тогава тапетите от стените на детската стая отиват в коша и пространството насред ремонтираните стени се превръща в място, където общуваш с онзи, който е спечелил сърцето ти. Куклите и оловните войници са заключени в килера. Един ден всеки от нас ще се върне към тях. Точно сега е времето да се отдадем на хората, с които животът най-после ни е срещнал.
Способни сме да предизвикваме обич и разбиране, способни сме да ги привличаме. В крайна сметка - основаната причина да бъдем тук и сега е нуждата да опознаем радостта от правото да обичаме и да бъдем обичани. Няма сила, която ще предпочете да застане зад лошото, вместо да избере доброто.
Само доброто в нас се превъплъщава в поезия, картина или музика. В най-добрия случай завистта и злобата са в публиката, за да се накажат сами с аплодисментите на искрено запленените зрители.
Не харесвам генералните обобщения. Не съм съгласен, че последните поколения са изгубени. Всяко поколение има своите недостойни представители, но и такива, с които да се кичи и гордее. Истината е, че трябва да бъдем толерантни към всички млади хора, които притежават силата да останат в България и имат достойнството да вървят напред към реализацията на собственото си бъдеще.
Отплати ли се добротата, сънят е спокоен, а животът винаги изглежда по-хубав. Огледайте се. Наоколо е пълно с млади хора, които заслужават да бъдат обичани от всички нас.
Прочетете още:
Има съдба, която ни направлява. Има бъдеще, което ни очаква...
Tя му написа номера си върху салфетка
