Днес вали сняг и в унисон с това зимно настроение, ви предлагаме едно подходящо поетично вдъхновение...

***

Сняг

И пак потъвам в тишината 
на малкия сънуващ град. 
Снежинките край мен се мятат, 
затрупват моя път назад 
и аз очаквам непременно 
след малко да те срещна пак – 
от синя лампа озарена, 
в косите – шепа първи сняг... 
С мълчание да те спечеля. 
И пътят ни да стане общ. 
Да ни събира и разделя 
отново всяка нова нощ. 
...Мълчат дърветата бездомни. 
Дали си още в този град? 
Попитах и снега – не помни. 
Снегът е много, много млад.

Георги Константинов

Добави ни в предпочитани източници в Google