Снимка: Thinkstock
Днес вали сняг и в унисон с това зимно настроение, ви предлагаме едно подходящо поетично вдъхновение...
***
Сняг
И пак потъвам в тишината
на малкия сънуващ град.
Снежинките край мен се мятат,
затрупват моя път назад
и аз очаквам непременно
след малко да те срещна пак –
от синя лампа озарена,
в косите – шепа първи сняг...
С мълчание да те спечеля.
И пътят ни да стане общ.
Да ни събира и разделя
отново всяка нова нощ.
...Мълчат дърветата бездомни.
Дали си още в този град?
Попитах и снега – не помни.
Снегът е много, много млад.
Георги Константинов
Добави ни в предпочитани източници в Google
