10 идеи за еднодневна екскурзия в България
4 филма, които всяка жена трябва да гледа сама
Какво да приготвим за Цветница: 3 идеи за рецепти
5 енергийни места, които да посетите в България
5 женски имена с най-силна положителна енергия
Как да отключиш вродената си сила чрез нумерологията
Цветница е! Ето кой празнува днес и какви са обичаите
Oткрийте типа на тялото си със системата на Киби
Вълнуващият свят на кралския дворец често е изпълнен с романтика и интриги, но понякога любовните истории преминават границите на приемливото и се превръщат в интригуващи скандали. Тези скандали не само разклащат основите на кралските семейства, но и остават запечатани в историята като символи на забранената любов.
Може би най-ярката любовна история в британското кралско семейство е тази на крал Едуард VIII и неговата любима Уолис Симпсън. Британският съд не приема Уолис за съпруга на монарха, тъй като има два брака преди това.
Първият й брак през 1916 г. е с Ърл Уинфийлд Спенсър, капитан от флота. Двамата се разделят през 1927 г. и година по-късно Уолис се омъжва за втори път за офицер Ърнест Симпсън, с когото се развежда през 1937 г.
Интересното е, че срещата между Уолис и Едуард се състои през 1930 г. и от този момент влюбените са неразделни. През 1934 г. жената дори се мести при наследника на британския трон, така че всъщност двойката живее в грях, а Уолис изневерява на съпруга си.
На 20 януари 1936 г., след смъртта на Джордж V, Едуард заема трона само за 10 месеца. Всичко това се случва, защото през декември 1937 г. кралят обявява абдикацията си в името на брака с Уолис, който никога не е приет нито от църквата, нито от кралското семейство.
Между другото, тогава мястото му е заето от Джордж VI, следващият наследник на короната, който е баща на Елизабет II. Оказва се, че ако Едуард не се беше поддал на забранената любов, сега британското семейство щеше да изглежда съвсем различно.
През същата година Уолис получава развод от съпруга си и се омъжва за бившия крал. От този момент двойката живее във Франция и Едуард посещава родната си страна само два пъти: за погребението на брат си през 1952 г. и за погребението на майка си, кралица Мери, през 1953 г. Това се случва до голяма степен поради факта, че след като става крал, Джордж VI не приема избора на брат си, считайки абдикацията му за лекомислено предателство.
