"Щастието се открива случайно. Но случайността се създава от живота."

"Щастието се открива случайно. Но случайността се създава от живота."
Снимка: Unsplash

"Човек би предположил, че хората могат да бъдат на едно мнение за някои неща. Не неща като това, дали сандвичът с мармит е вкусен или отвратителен, или дали панталоните чарлстон са гениално модно хрумване или модно престъпление, а неща като това, например, какво е да си щастлив.

Разбира се, този въпрос изисква доста мислене. Но след 250 000 години опит, 2500 години философия и 25 безпрецедентно богати и революционни години с интернет би било разумно да се надяваме, че е постигнат някакъв консенсус. Все пак усмивката – знакът за щастие – е универсална. И би следвало да сме на едно мнение за щастието, защото то е причината да живеем.

Съществува и въпросът точно какво влияние може да упражнява човек върху своето щастие. То със 2 сигурност зависи от много неща, върху които имаме малък или никакъв контрол – наличието на храна и вода, любовта на приятели и близки или избягването на престъпления и беди.

Дори и днес някои от тези неща не са даденост за поне две трети от населението на света. А останалите винаги са под заплаха да им бъдат отнети. Поради тази причина циниците заявяват: обърни се навътре и си стани самодостатъчен, макар това да премахва и радостта от общуването с другите.

Или пък се пусни по течението, казват стоиците – което е добре, докато течението не започне да напомня градския трафик. 

Снимка: Pinterest

Първо, мисленето за щастието като такова не те прави щастлив. Точно както ученето не те прави задължително мъдър, изследването на щастието няма автоматично да предизвика усмивка на лицето ти. Вземете пушач, който иска да спре цигарите. Той решава да бъде отговорен, да отбягва местата, 3 където обикновено си пали, да запълни с друго моментите, когато изпитва подтик да пуши и да каже последно сбогом на верните си, но разрушителни цилиндрични приятели.

Снимка: Pinterest

Това е волеви акт. „Просто спрях“, иска да може да каже после той. Но тук възниква уловката. В мига, в който се запита как ще го направи, вижда решимостта си в перспектива. Колко пъти вече се е опитвал? Колко трудно ще бъде? Колко дълъг изглежда животът без цигари!

Този ход – от решението да спреш до обсъждането на спирането е преминаване от първо в трето лице. Така индивидът вече не живее в настоящия миг, в който спирането на цигарите е относително лесно, тъй като трябва да се осъществи само в дадения момент. Той вече вижда по-нататъшния си живот и се чуди как, за бога, ще се справи.

Снимка: Pinterest

Вероятно затова хората казват, че никога няма да бъдат непушачи и винаги ще си останат пушачи, които се опитват да спрат. Разговорите за щастието имат същото въздействие. Усещането за щастие е състояние, неизискващо мислене; насочването на твърде много внимание към него го прави много по-трудно постижимо.  

Щастието не е преживяване, а дейност; по-скоро като приятелството, отколкото като удоволствието. Или с други думи, щастието е като любовта: точно както можеш да обичаш партньора си, без постоянно да имаш романтични чувства, можеш да бъдеш щастлив, независимо как се чувстваш във всеки конкретен момент.

Снимка: Pinterest

Ако живеете по определен начин единствено за да бъдете щастливи, няма да намерите щастие. Помислете за някои от нещата, които книгите за самопомощ препоръчват, за да бъдете щастливи: намерете си приятели, отдайте се на религия или преследвайте целите си.

Те препоръчват такива неща, защото данните показват, че религиозните хора с приятели и цели са сред най-щастливите. Но да превърнеш това наблюдение в предписание означава да впрегнеш каруцата пред коня. Вярващите са религиозни, не за да бъдат щастливи, а защото обичат Бога. Приятелите общуват, не за да бъдат щастливи, а защото се харесват взаимно.

Снимка: Pinterest

Хората имат цели, не за да бъдат щастливи, а защото намират смисъл в живота и затова преследват целите си. После, индиректно, те са щастливи.

И до какво ни води това? Скептикът Секст Емпирик разказва една полезна история за художника Апелес, който рисувал кон. Всичко вървяло добре, докато не трябвало да нарисува потната пяна около устата на коня. Апелес опитал различни техники, но все оставал недоволен от резултата. Накрая грабнал отчаяно гъбата, в която изтривал четките си, и я метнал към картината. Тя попаднала точно върху муцуната на коня и след нея останал идеален образ на пяната.

Щастието се открива случайно. Но случайността се създава от живота. "

Из "42 дълбоки мисли за живота, вселената и всичко останало" от Марк Върнър

Снимка: Pinterest

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Абонамент