Ще го кажа направо - филмите, които мисля, че трябва да се споделят със семейството, са тези, които развличат, забавляват, но и възпитават и ни припомнят кои са истински важните неща.

Филмите, които ви предлагам за горещите юлски вечери, са точно такива, за тях можете да говорите, да спорите, да плачете и да се смеете, защото животът през юли е по-концетриран и с дъх на горски ягоди и студено мохито.

Ще открием филмовата листа с едно увлечение. Филмът "Увлечение" ("Crush") от 2001 на режисьора Джон Маккей е нещо като британската версия на "Сексът и градът", само че героините са три и са в клуба на 40-годишните, и като типични британки имат по-голяма чувствителност, дълбочина и уникално чувство за хумор и автоирония.

Анди Макдауел, Имелда Стантън и Ана Чанслър за три фурии с добри професии – учител, лекар и полицай, но без половинка до себе си. Най-чаровната от тях среща много по-млад от нея очарователен левент органист и буквално потъва в клопката на страстта. Дали тя има шанс да превърне това безумно увлечение във връзка и каква би била нейната съдба, можете да обсъждате заедно пред екрана.

Предупреждавам, че това далеч не е бозава романтична драма, а смислен и красив филм за силата на любовта, женското приятелство и прошката.

Докато гледаме филми, често огладняваме, а най-добре направо да си приготвим нещо вкусно и да седнем на вълшебния диван. Кулинарните филми отдавна са сериозен сегмент от киноиндустрията, но не всеки филм за готвене успява да ни задържи вниманието по-дълго от времето до следващото огладняване.

Има един филм, който опровергава това, а именно "Тост" ("Toast") от 2010-та, филм-адаптация на автобиографията на известния майстор-готвач Найджъл Слейтър. Историята  представлява едно носталгично, обсебено от храната пътуване през 60-те години на миналия век. Малкият Найджъл вместо футбол или някакъв друг спорт обича ... готвенето. Майка му, за съжаление, е отчайваща готвачка, страдаща от хронична астма, чието състояние постепенно се влошава.

Строгият и скучен баща пък не намира достатъчно време за сина си и някак пропуска неговата различност и самота. След като майката умира, бащата започва да прекарва вечерите си с наскоро разведената г-жа Потър (удивителна Хелена Бонам Картър), чийто лимонов пай с целувчена глазура впечатлява г-н Слейтър (Keн Стот). Двамата започват връзка и скоро се местят в провинцията, заедно с Найджъл, който никак не харесва новата партньорка на баща си.

Момчето намира утеха в часовете по готварство в училище и използва подобрените си кулинарни умения, за да спечели вниманието на баща си, което го превръща в съперник на г-жа Потър. Филмът предлага един различен ракурс към готвенето, като начин на съзряване на едно объркано и самотно хлапе. Изключително подходящ за припомняне на важните семейни ценности.

Моят личен фаворит и филмът, който ме разтърси и отново пренареди вътрешните ми светове, е "Седем души" ("Seven pounds") с легендарния Уил Смит, който е и продуцент на филма. Режисьор  на лентата от 2008-ма е Габриеле Мучино, на когото доземи свалям шапка.

Филмът е много важен, ако искате да обясните на детето си основните житейски стойности, да му покажете лицето на истинското милосърдие и себераздаване, правенето на добро, грешката, вината и покаянието, и ... любовта, онази голямата, която прави крачка между световете.

Прекрасен и покъртителен в моженето си Уил Смит, който за пореден път ме разплака с човешкостта на актьорската си игра и филмоправене. "Седем души" по деликатен и умен начин поставя въпроса за даряването на органи и спасяване на човешки животи. Без да разказвам сюжета на филма, ще ви кажа само, че случващото се в него се мери с големия аршин на онзи най-важният въпрос за смисъла. На Живота. На Любовта.

Приятно гледане!