Сараевските Ромео и Жулиета: историята на Адмира и Бошко, които остават заедно във вечността

Адмира и Бошко Сараево война
Снимка: wikipedia.org

Нощта на 18 май, годината е 1993, Босна и Херцеговина е раздирана от гражданска война, Сараево е под обсада. Из сенките на града се промъкват две фигури, почти незабележими под погледа на снайперистите. Придвижват се бавно, единственият им багаж е по една раница на гърба, а единствената им надежда – мостът Връбаня.

Целият град е под обсада, всички изходи от него са затворени, а двете сенки излизат от тъмнината и пристъпват плахо по моста. Планът им е задействан, трябва да избягат от Сараево и лудостта на войната тази нощ, да се спасят, да спасят себе си и любовта си. Още една крачка и вече са на средата на моста, почти вкусват свободата, когато тишината се пропуква от изстрели... Двамата така и не достигат до другия край на моста, но остават заедно – завинаги във вечността.

Вероятно сте чували историята на двамата влюбени, които през 1993 г. се опитват да избягат от войната и обсадата на Сараево, превърнала се в най-дългата обсада в съвременната история със своите 1395 дни. Те са Адмира Исмич и Бошко Бркич, и двамата родени през 1968 г. в Сараево и убити на 18 май 1993 година – преди точно 29 години.

Адмира е бошнячка, а Бошко – сърбин. Завършват заедно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След началото на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е много трудно смесени двойки да оцелеят. Затова 14 месеца след началото на войната, Адмира и Бошко решават да избягат от Сараево и през контролираните от сърбите територии да заминат за Сърбия.

В началото на войната в Сараево най-силно влияние има Исмет Байрамович, по прякор Кело, който се съгласява срещу 18 000 марки да осигури на двамата влюбени безпрепятствено излизане от Сараево. С тези пари той е трябвало да подкупи снайперистите да си затварят очите, докато Адмира и Бошко претичат през моста Връбаня на река Миляцка, която разделя мюсюлманските от сръбските позиции.

На 18 май 1993 г. през нощта Адмира и Бошко тръгват да прекосят река Миляцка по моста Връбаня, но след като стигат средата на моста, снайперисти откриват огън по тях. Бошко е убит на място, а Адмира, която е ранена смъртоносно, успява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.

Трагедията на Адмира и Бошко става известна благодарение на множество чужди репортери. Пред тях и двете страни си прехвърлят вината за убийството им. Родителите им научават за смъртта им със закъснение от два дни. Бащата на Адмира се обръща към ЮНПРОФОР за съдействие да приберат труповете. Обаче от ЮНПРОФОР отказват с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.

Така Адмира и Бошко остават да лежат непогребани цели шест дена – от 18 до 24 май 1993 г. и никой не може да се добере до телата им, за да ги прибере и погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да направят нищо. На шестата нощ сръбски войници успяват да се промъкнат само на 25 метра от бошняшките позиции.

По-късно става ясно, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица, в общ гроб. По-късно, през април 1996 г. биват ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно. Завинаги.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти