Няма нищо по-прекрасно, когато споделяме света си с още един човек. Човек, който смятаме за своя половина, човек, който е всичко за нас и ние сме всичко за него.

Именно за това са следните стихове:

***

Само този свят ми е останал.
Две въздишки. Облаче. И ти.
Цветните листа. Звукът на вятъра.
Нещо, за което да мълчим.
Нещо, за което да говорим –
само да е наше, споделено.
Две усмивки. Краят на умората.
Слънцето. И стъпките на времето.
Нещо, за което да си спомняме,
щом снегът затрупа всички прагове.
Летните врабчета са на топло.
Само сънищата са избягали…
С обич се лекува всяка рана.
Всичко друго – нека да гори.
Само този свят ми е останал.
Две прегръдки. Топлина. И ти.

Мира Дойчинова - irini

Добави ни в предпочитани източници в Google