Четен и превеждан на повече от 170 езика, Фьодор Достоевски е вдъхновител за велики умове като Чехов, Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Ницше.

Разбира се, всичко започва с раждането му – на 11-тия ден от ноември (30-ти октомври, стар стил). Написва своя първи роман Бедни хора на 25-годишна възраст в името на финансовото си благосъстояние. Подписал се и под шедьоври като Престъпление и наказание, Братя Карамазови, Идиот, Записки от мъртвия дом, Записки от подземието, Играч на рулетка, Бесове… списъкът включва около 15 романа.

Фьодор Достоевски е добър в боравенето с тези три теми (философия, религия и психология), превръщайки ги в неразривна част от творчеството си. Но той не просто ги ползва. Той е истински майстор, чието име се нарежда редом до тези на най-великите не само в руската, но и световната литература.

Нека ви запознаем с човека, чиято фраза “Красотата ще спаси света” е позната и ползвана от всички ни в безброй ситуации.

Духовен и нихилист, демон и ангел, пълзял по дъното, пил напитки с гъст каймак във френския пансион, където е учил с цената на денонощните дежурства, давани от баща му – лекар. Всички тези алтер его проявления виреят върху една почва – неговата душа.

Портрет на един Достоевски като млад

Достоевски е на три години, когато родителите и гледачката му започват да захранват въображението му чрез легенди, героични саги, литературни класики, приказки. Нощните четения до изгрев слънце са чести събития в дома им. Не стига това, но и приучването му към четмо и писмо е не с буквар и читанка, а със самата Библия и то когато е едва на 4 години.

Когато напуска детството и навлиза в юношеството, хората го описват с думите: “Блед, интровертен мечтател, свръх романтик.”

Каторгата и Фьодор Достоевски

Вече млад мъж, той бива осъден на смърт, защото чете забранена литература, критикува религията и правителството. Непромистими грехове за онова смутно време.

Да бъде разстрелян – това е съдбата и присъдата му, която бива променена минути преди да ни лиши от този, меко казано, литературен гений.

 “През лятото, нетърпима тясност. Зимата – нетърпим студ. Всичките подове бяха изгнили. Тлъста мръсотия по пода, няколко пръста дебела, в която човек може да се спъне и падне. Бяхме натъпкани като херинги в кутия. Нямаше място дори да се завъртиш. От зазоряване до здрач беше невъзможно да не се държиш като прасе. Бълхи, въшки, черни бръмбари на пълчища…”, спомня си времето в каторгата Достоевски.

Снимка: iStock

Любов в ръжта

Няма как животът на един велик автор да не намери място и за една голяма обич. Секретарката, която му помага за написването на един от романите му –  Ана Сниткина, се превръща и в негова законна любима:

“Той имаше светло кафява, леко червеникава коса, ползваше балсам за коса и я сресваше много старателно… очите му, те бяха различни: едното беше тъмно кафяво, другото – зеницата беше толкова голяма, че цветът беше неразличим (това беше вследствие на травма). Лицето му беше бледо и изглеждаше болнав”, спомня си тя.

С нея той има много повече от любов. Съпреживяващи незарастваща драма-рана на сърцето, двамата губят своето първородно дете едва три месеца след появяването му на света.

“Плака и рида като отчаяна жена” – описва това тежко за семейството време Ана.

Снимка: iStock

Романи – учебници по писане и светини

Идиот, Престъпление и наказание, а magnum opus-a (най-велика творба) му Братя Карамазови – този ефирен, с 800 страници роман е често признаван за еталон в писането. Учебник по романописане, пълен шедьовър.

Тук е и този малък цитат, който е разплаквал мнозина, вероятно така трогателен поради детезагубата на самия Достоевски:

“Татенце, като заровят гроба ми, нарони отгоре коричка хлебец да дойдат врабченца, аз да ги чуя, като дойдат, и ще ми бъде по-весело, че не съм сам.”

Прочетете в нашата галерия ТУК няколко цитата от великия Достоевски, които трябва да помним винаги.

 

Добави ни в предпочитани източници в Google