Днес попаднахме на "Окованият слон" - първият разказ от книгата “Нека ти разкажа” на Хорхе Букай.
И се замислихме над всяка една пречка, която сме мислили за такава в живота си...
Прочетете го и ни кажете: Струва ли си да си поставяме сами ограничения, когато можем да погледнем света от съвсем различен ъгъл.
Ето го и самия разказ:
- Не мога – казах му. - Не мога!
- Сигурен ли си? - попита ме той.
- Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, че не мога.
Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
- Нека ти разкажа...
И без да чака отговор, започна да разказва:
–––––––––––––––
Когато бях малък, бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимото ми животно. А и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си.
Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига. А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиметра в земята.
Вижте продължението на разказа ТУК.
––––––>>>> Към останалата част от разказа за окования слон!
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
Добави ни в предпочитани източници в Google
