"Един мъж видял, умираща змия в огъня и решил да я спаси , но когато я извадил от там, змията го ухапала. От болката мъжът я пуснал и животното пак паднало в огъня. Човекът се опитал пак да и помогне и змията отново го ухапала. Друг човек, който го наблюдавал през това време, се обърнал към него и му казал:
- Извини ме, но си доста твърдоглав. Не разбираш ли, че всеки път, когато се опитваш да я измъкнеш от огъня, ще те ухапе?
Човекът отговорил:
- Природата на змията е да хапе, но това няма да промени моята, която е да помагам.
След многобройни опити, мъжът успял да извади змията от огъня с помощта на железен прът."
Четем тази притча и се замисляме върху следното: не бива да променяме себе си, ако някой ни навреди. Нашата същност трябва да остане същата дори и след претърпяната болка.
Някои преследват щастието, други го създават.
Безпокойте се повече за съвестта си, отколкото за репутацията си.
Защото съвестта ти е това, което си, а репутация е това, което другите мислят за теб. И това, което другите мислят, не е наша грижа.
Добави ни в предпочитани източници в Google
