Каквото и да знаем за приятелството, колкото и да си мислим, че знаем как да общуваме така, че да запазим една такава връзка дълго време, все нещо става, което ни разтърсва.
Съществува една арабска притча за приятелството, от която можем да научим ценността и силата на това да имаш верен спътник до себе си.
Решихме да си дадем повод за размисъл над нея и да се научим да живеем и разбираме приятелството, както трябва.
А нас вас оставяме време - да се обадите на приятел и да си дадете равносметка за взаимоотношенията, които имате. Нещо, което направихме и ние...
"В една стара арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя между двамата избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без да отрони нито дума, седнал и написал на пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили да вървят напред и не след дълго стигнали до един оазис. Решили да влязат в него да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и издълбал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван от видяното, приятелят му го попитал:
- Защо, след когато те нагрубих, ти писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал:
- Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка. За да могат вятърът на забравата и прошката бързо да го заличат от там. Но когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на Сърцето. От там никoй вятър не може да го изтрие..."
Припомнете си още:
- Притча за трите камъчета
- Притча за прошката
- Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено
- Притча за гнева
- Към злобата трябва да се отнасяме като към подарък
