Знаете ли колко често ограничаваме себе си, за да угодим на другите?

И колко често губим фокуса от целта си, за да обръщаме внимание на коментарите на околните? 

Колко вечери сте се прибирали у дома разстроени от думите на някой колега по ваш адрес? 

Днес искаме да споделим с вас една притча, която ще ви даде отговор на един от най-важните въпроси: Кой съм аз, когато не чувам останалите какво казват за мен?

Снимка: Unsplash

***

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали по работа из селото. Бащата казал:
– Сине, ти се качи на коня, а аз ще повървя.

Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, гледай какъв син – баща му ходи пеша, а той язди!

На другия ден бащата се качил на коня, а синът ходел. Селяните рекли:
– Какъв баща е този, дето оставя детето си да ходи пеша, а пък той язди!

На третия ден и двамата се качили на коня. Селяните:
– Брей, нямат милост тези, ще уморят добичето!

На четвъртия ден и бащата, и синът, тръгнали да вървят пеша, водейки коня. А селяните:
– Хахаха, гледай какви глупаци само! Кон имат – пеша ходят! Хахаха…

На следващия ден, от притеснение какво ще направят този път, конят умрял. Тогава бащата рекъл на сина си:
– Виждаш ли сине, какво се случи? Помни, че ако постоянно слушаш какво говорят хората – и ти ще свършиш като коня!

Снимка: Unsplash

Добави ни в предпочитани източници в Google