Усещате ли как всеки ден правим няколко усвоени до втръсваща болка действия, започващи със закуската на децата, ходенето на работа, пазаруването, прибирането вкъщи и приготвянето на семейната вечеря, след която с или без дългата съпружеска целувка за лека нощ - сънят все по-уморено ни зове към заслужения отдих, преди колелото на монотонния делник отново да се завърти от ранни зори на следващата сутрин.

После пък идва ред и на така чакания уикенд, през който прекарвам "N" на брой часове в поредния новооткрит лъскав мол, където основно се взирам в луксозните витрини и си набелязвам следващия моден обект, който ще стопи част от бъдещата ми заплата.

Мине ли шопинг турът, почти винаги се отправям и към някое от многобройните заведения за бързо хранене, за да залъжа глада с апетитно на вид и не дотам здравословно ядене. А за финал нерядко оставам в компанията на пуканките, тъмния киносалон и най-актуалния в момента филмов блокбъстър.

Не че споделеният вариант за уплътняване на свободното време не ми харесва, но когато авантюристичният дух в мен все по-неудържимо напира да бъде предизвикан с непознати изживявания, то гореспоменатият сценарий не е опция за тази цел.

Затова предприех кратко пътуване, което започна от Сточна гара, а след няколко спирки дундуркане с рейс номер 86 (плюс малко ходене пеша) – пред мен се разкри един "паралелен мол", в който обаче липсваха скъпите магазини, фризираните продавач-консултантки и облечените като по калъп дами и господа.

За сметка на това обаче въпросното място бе събрало палитра от шумни, весели, неподправени и някакси по-малко затормозени от злободневните проблеми (поне на пръв поглед) персонажи. Май вече тотално се издадох, че в една от поредните съботи и недели – се озовах на битака в квартал "Малашевци".

Безспорно неговият чар и сурова натуралност няма да допаднат на всеки, но точно липсата на каквато и да било суета и претенция оставя без аналог това квадратно асфалтирано пространство насред пустошта на крайния квартал.

Битакът се организира само през уикендите, като е добре да сте там между 08,00 и 10,00 часа, за да имате по-голям шанс да откриете някоя уникална находка за 50 стотинки, например. Тук е меката на пазаренето, така че подлагайте на съмнение всяка себестойност и смъквайте от нея до последно, докато не излезете победител/ка в словесния дуел с търговеца срещу вас.

А иначе асортиментът от предлагани стоки е умопомрачителен, но все пак няма как да не споделя през какви гледки преминаха очите ми за тези час-два, прекарани там.

Най-напред погледът ми успя да фиксира купчина броеве на еротични и модни списания и то не кои да е, а бестселърите в жанра като "Плейбой" ("Playboy") и "Вог" ("Vogue"), само че отпечатани преди едно десетилетие.

Продължих разходката си и не щеш ли се натъкнах на опънат чаршаф със стари, но работещи мобифони, пейджъри и лентови фотоапарати от прочутата немска марка "Лайка" ("Leica"), търгувани за петолевка.

На съседния търговски кът пък лежаха камари от лентови касети и винилови дългосвирещи плочи, от които нямаше как да не забележа и такава, събрала златните хитове на Росица Кирилова, чиято цена не успях да сваля под 1,50 лева – "заради колекционерската й стойност", както се изрази продавачът.

Стоките за дома, на които попаднах, като чугунена мивка, руски транзистор "Опера" и плетена дамаджана, неотлъчно присъствали в българския бит от соцминалото, нямат еквивалент и до ден днешен, а за капак модните ми търсения не ме оставиха с празни ръце, купувайки си изключително запазена яка от полярна лисица за 2 лева.  

Най-странни и безполезни по мое мнение си останаха онези импровизирани сергии с безброй празни и търкалящи се шишенца от маркови парфюми и лакове за нокти, но явно – щом има предлагане, има и някакъв потребителски интерес към подобни артикули.

Все пак не си мислете, че на Битака нямаше и чисто нови стоки, защото малко след входа му се подвизаваха няколко щанда с доста приличен набор от разнообразни дънкови панталони и якета между 10 и 20 лева.

Козметичният бранш в Малашевци също бе сериозно застъпен, а предлаганите антицелулитни мазила, кремове за лице и шампоани от напълно неясни производители събудиха в мен сериозни съмнения относно тяхната ефикасност.

Докато кръстосвах битака надлъж и нашир, гръмогласната реч на тълпата ме следваше неотлъчно по петите. Зад гърба ми ту чувах фрази от типа "Кутия цигари за левче, две за лев и пеесе", ту гърлен женски глас се провикваше "Сичко на примоция по пеесе стинки" на равни интервали от време.

Но такъв е автентичният език на битака и аз се съобразявах с първичната му звучност, без ни най-малко да възразявам.

Какофонията се допълваше и от пращящото кънтене на парчета от зората на турбофолка, но това не ми попречи да се запозная и с 18-годишен самоук музикант, който се представи за Любо Сладура и на прима виста ме поздрави с виртуозно изпълнение на вечнозеления хит на Франк Синатра "My Way" - изпълнен под акомпанимента на акордеон.

Явно онзи уикенд бях като роден под късметлийска звезда, защото станах горд притежател на чифт бежови винтидж обувки на "Саламандър" ("Salamander") за пет лева, при това в отлично състояние, след което сетивата ми тутакси се изпълниха с музика при зърването на разкошна рамкирана черно-бяла фотография на божествената Мария Калас, която получих срещу 80 стотинки.

Но чувството, че у дома всеки ден ме посреща и изпраща образът (дори и само на снимка) на тази загадъчна и съвършено пееща Мона Лиза на оперното изкуство - остава безценно изживяване за мен.

Не знам за вас, но аз определено ще предприема и друго пътешествие към необятния откъм емоции и вехтории със сантиментална стойност столичен битак, за да си поговоря с хората, радващи се на малките неща от живота и бъдете сигурни, че който търси зорко – е почти изключено да не намери поне един предмет, носещ му онова чувство, че хубавите моменти рано или късно сами се изпречват на житейския ни път.

P.S. Опитах се да ви спестя още едно мое задоволство, но така и не успях, тъй като освен с обувките на "Саламандър" и фотоса на Мария Калас, си тръгнах от битака с фантастична черна кожена чанта на "Пиер Карден" ("Pierre Cardin") под ръка, скорострелно спазарена за 10 лева, а ако щете вярвайте, но тя се оказа 100-процентов оригинал, непокътнат от следите на времето.

Жената, която ми я продаде, очевидно държеше на пищността в своята визия, макар и да не бе вложила особени материални средства, за да изглежда толкова "шукарно". В случая от значение е искреното желание за различност, а тази близо 60-годишна дама го притежаваше в изобилие, което си вижда и в последния кадър, запечатан от моята малка на ръст, но голяма по дух приятелка Велизара.

* Можете да разгледате страхотни галерии със снимки от битака в София и в блога на фотографа Димитър Варийски - The Mall of Malashevci.