Днес решихме да ви вдъхновим с едно стихотворение, което ни носи вкус на топли спомени, лятна носталгия и есен!
***
Септември
С ръка ще махна. Ще изпратя лятото,
отправено към спомена на времето.
Признавам си, че ще ми липсва вятъра
и топлите лъчи на слънчогледите…
И шарените сенки на тополите,
в които си отглеждахме мечтите…
Дъждът, за който толкова се молих,
а после ме отнесе без да пита…
Щурците ще ми липсват. Като песен,
която е заспала недопята.
С ръка ще махна. Ще посрещна есен.
А лятото ще тръгне в необята…
Но някак светлосиният му смях,
разля се като звън по мойте устни.
И слънчев лъч в сърцето си прибрах.
Инат ли съм?. Отказвам да го пусна…
Родена съм с дъха на топлината,
и лято ще съм точно до забрава.
Посрещам есента. Но във душата ми
едно щурче се сгуши. И остава.
Мира Дойчинова- irini
Добави ни в предпочитани източници в Google
