Половете всъщност са 5

Биляна Траянова

Голямата изненада за приключенския сезон на „Без багаж“ е южната част на остров Сулавеси.

Традиционно корабостроене, ферми за водорасли, погребални церемонии и фантастични плажове - всеки ден е низ от нови, неочаквани истории. Продължаваме да обикаляме острова и да колекционираме приятелства, рецепти за вкусно приготвена храна и снимки за спомен.

Само ако знаете в какво сме се забъркали.

Пътувайки по крайбрежието, бързо добиваме впечатления за селата наоколо. Веднага се вижда - някъде поминъкът е улов на летящи риби, другаде - строителство на внушителни дървени кораби, жени изработват керамика от сива глина, добита от оризищата, декорирана с червеникава почва от планините, други събират сока от цветовете на кокосовите палми и го превръщат в захар.

В тази част на света в някои ресторанти се сервира кучешко месо, в чест на драги гости се поднася и конско.

Южен Сулавеси е нова дестинация за дайвинг! Съхранени рифове, красиви плажове… недокоснат рай! И това, че е още непопулярна дестинация за гмуркане, означава, че можете да се наслаждавате пълноценно на рифа всеки ден.

Местните обичат да се снимат с туристите и скоро свикваме с тяхната настойчивост. Идват ей така, изневиделица, прегръщат те и си правят селфи с теб. Упорити са като малки деца и усмивките им винаги са до ушите… а след всяка снимка хукват да се похвалят на приятелите си.

Най-голямото ни любопитство тези дни са странните къщи, край които минаваме. Покатерили се на кокили, с покриви, на чиито преден връх стърчат подобни на криле орнаменти. На някои къщи има по един чифт криле, на друго по два и по три. Досаждаме на гида ни Корнелиус и най-накрая той се осмелява да почукаме на нечия врата.

Ние, от „Без багаж“, броим мястото за посетено, тогава, когато сме надникнали и в домовете на местните. Така представите ни за съответната общност добиват ясни контури.

Почукали сме на вратата на семейство Бугиси - най-многобройната от трите основни езикови и етнически групи на Южен Сулавеси.

Бугисите са били анимисти до 17 век, когато се обръщат към исляма. Други чрез брака са избрали християнството, но те ​​са малцинство.

Въпреки че наброяват само около 6 милиона, бугис са много амбициозни и влиятелни хора, участващи в политиката на Малайзия, Индонезия и Сингапур. Бугис живеят в големите пристанищни градове на Макасар и Парепаре, но по-голямата част са земеделски производители, които отглеждат ориз в равнините на север и на запад от град Марош. 

Освен официалния индонезийски, Бугис говорят отделен регионален език Баса Уги или бугински. 

Родината на бугисите е района около езерото Темпе, както и езерото Сиднренг в югозападния полуостров Сулавеси. 

Предполага се, че предците на днешните Бугис са се заселили тук в края на второто хилядолетие преди новата ера. Районът е богат на риба и диви животни.

И днес бугисите изкарват прехраната си, като фермери, търговци или рибари. 

Повечето живеят в бугиски традиционни къщи, издигащи се на три и повече метри от земята, с дъсчени стени и подове.

Много от браковете все още са уредени от страна на родителите и все още се случват бракове между братовчеди. Двойката младоженци често живее със семейството на съпругата през първите няколко години от брака.

Диетата на бугис се състои предимно от ориз, царевица, риба, пиле, зеленчуци, плодове и кафе. На празнични поводи, специалното блюдо е от козе месо.

Бугис разделят обществото на пет отделни пола. Два са аналогични на мъжки (ороане) и женски (маккунрай), а останалите три не са лесно сравними със западните разбирания за пол. Това са биссу, калабай и калалай. Последните два могат до някъде да бъдат сравнени с транссексуалните жени и мъже, докато биссу е по-абстрактна идентичност. Полът биссу не се среща в западното общество, но за Бугис е културно убеждение, че всичките пет пола трябва да съжителстват хармонично.

За хората биссу може да се каже, че са с трансцендентен пол, или по-точно пол, който се намира извън пределите на познанието и опита.

За да бъде определен един човек като биссу, трябва всички белези на половете да бъдат комбинирани в едно цяло. Това може да включва интерсексуалните или тези индивиди, които са с налични неопределени или смесени полови белези. Някога, наричани хермафродити, днес това наименование се счита за обидно и се замества с понятието интерсексуални. Въпреки това, биссу не означава непременно, че не притежава само напълно функциониращи мъжки или женски полови органи, и дори, такъв човек може да бъде определен като от мъжки или женски пол извън обществото на Бугис.

Съветите на биссу се ценят особено много, когато е необходима подкрепата на скритите сили, описани в Корана като Батин, тогава, когато например някой Бугис трябва да тръгне на поклонение в Мека. Биссу може да извика някой могъщ джин за пазител по време на пътуването. За Бугис, хората от пола биссу са със способности на медиуми и шамани.

В ежедневието на бугисите, на биссу, заедно с калабай и калалай, се разрешава да влизат в женските части на жилищата и селата.

Калабай е друг от петте пола на Бугис. Според системата за равенството на Бугис, калабай е "фалшива жена". Тези хора обикновено са определени като от мъжки пол при раждането, но постепенно поемат ролята на хетеросексуална жена. Експресията на Калабай е отчетливо женствена, но не съвпада с тази на родените от женски пол. Калабай обикновено са организатори на сватбите в Бугис обществото.

За разлика от Калабай, Калалай се отнася за човек, който е определен като от женски пол при раждането, но поема ролята на хетеросексуален мъж в обществото Бугис. Калалай се обличат и се представят като мъже, заемат мъжки работни места, обикновено живеят с женски партньори и осиновяват деца. 

* * *

Ето я следващата ни спирка… Гледките на солниците са замайващи. Пред погледите ни се стелят плитки басейни, в чиито води играят слънчевите лъчи и нежно изпаряват водата, оставяйки след нея снежно белите кристалчета на сол.

Солта присъства в големи количества в морската вода, където тя е основен съставен минерал; в открития океан има около 35 грама твърди вещества на литър. Солта е от съществено значение за живота, и солеността е един от основните човешки вкусове. Солта е една от най-старите и най-повсеместни хранителни подправки, а осоляването е незаменим начин за консервиране на храни.

Някои от най-ранните доказателства за обработка на сол ни връщат преди около 8000 години, когато хората, живеещи в Румъния, изварявали изворна вода за извличане на соли.

Солта била ценена от древните евреи, гърци, римляни, византийци, хетите и египтяните. Сол се използва и в религиозни церемонии и има свое културно значение.

Сол се добива от солни мини, или чрез изпаряване на морска вода (т. нар. морска сол)… също така и чрез изпаряване на богата на минерали изворна вода в плитки басейни.

Хората винаги са изграждали общности или около източник на сол, или където могат да търгуват с нея.

Солта е била използвана за бартер в търговията с обсидиан през Неолита. Била е включена сред погребалните принадлежности, открити в древните египетски гробници от третото хилядолетие пр. Хр. За солта са се водили войни.

Твърди се, че пътешествията на Христофор Колумб са били финансирани от производството на сол в южната част на Испания, а потискащият данък сол във Франция е една от причините за Френската революция. Веднъж отменен, този данък бил въведен отново от Наполеон, който ставайки император, трябвало да плаща за своите войни…

Световните океани са практически неизчерпаем източник на сол. Изпаряването на морска вода е производствен метод, предпочитан в морските държави с високо изпарение и ниски стойности на валежите.

Малките езера се запълват с океанска вода и кристалите биват събирани, след като водата пресъхне. Понякога такива езера имат ярки цветове, дължащи се на някои видове водорасли и други микроорганизми, които виреят в условия на висока соленост.

Прозрачните кристали блестят като диаманти на слънцето. Помпи, задвижвани от дървени перки, пълнят малките басейни с океанска вода. Вятърът и горещината изпаряват, а работниците събират солта на купчини, готови за пакетиране и продажба.

Морската сол притежава много полезни свойства. Доказано е, че тя поддържа функциите на човешкия организъм, като укрепва имунната система, стабилизира сърдечния ритъм и регулира кръвното налягане.

Морската сол регулира нивото на захарта в кръвта и е необходима и за нормалната работа на храносмилателния тракт, укрепва и структурата на костите.

Системата е изключително проста, човешката намеса - съвсем малка. Природата е измислила всичко останало.

Какъв прекрасен ден!

Гледайте новия впечатляващ епизод на "Без багаж" в събота, 21 ноември, от 13:00 ч. по телевизия Диема.

В официалния канал на "Без багаж" във Vbox7.com можете да гледате всички епизоди на предаването.

* * *

Прочетете още от "Без багаж" в Edna.bg:

Тайни на 40 000 години

Тук всичко се прави с магия

Благородници, простолюдие и роби

В съседната стая спи мъртвец

Островът ни повика

Необикновеният дом на романтиката

Най-възмутително вкусното кафе в света

Денят, в който всички мълчат

Стряскащата тайна на остров Бали

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти