Да си поговорим за мъже. За всички мъже, които някога сме познавали.
И не, не се опитвам да сложа всички мъже под един общ знаменател и да ги заклеймя. Напротив...
Обичам всеки един мъж в живота си и още повече и всички тези, които вече не са в него.
На този свят сме, за да се учим един от друг. Как се обича, как се пази достойнство, как се прави някой щастлив.
И всеки един урок идва след грешка. А всяка грешка ни дава право на ново начало. На нова надежда.
Много често си говорим какво значи даден мъж за нас или ние за него и не се задълбочаваме в отношенията ни, ако вече не сме заедно.
Ето това е грешка вече...
С риск да не ви се хареса, аз знам, че съм оставила следа във всеки един от мъжете в живота си. Дали хубава, дали прекрасна... дали отвратителна. Но следа.
Не съм успявала да бъда просто крайпътен камък. А понякога съм искала.
Самохвалството ми не спира до тук. Четете още малко...
Аз не съм ангел, не съм и дявол. Но имам душа на фея. И това не е мое твърдение. Един от мъжете в живота ми реши да ми сложи този етикет.
Може би всеки мъж има своя ангел. И я нарича "Ачо" на галено... знам ли?!
***
"- Ние - мъжете, синко, сме лигльовците на дядо Боже. Особена грижа сме му - голяма и ласкава. Дава ни един ангел за майка и ни изпраща винаги още един - да ни изправи, да ни събере, да ни върне на света. И пак в женски образ.
- Голямата любов?
- Не, момчето ми! Голямата жена. Голямата жена не винаги е голямата любов. А и да ти кажа една тайна- голяма любов няма. Всяка голяма любов е предпоследна, като заповедите в казармата.
- А голямата жена?
- Тя е вторият ангел. Идва в най-тъмната част от живота ти и те спасява. След което ти я изоставяш...Или поне аз така направих.
- Но защо, дядо?!
- Заради младата, заради русата, заради множественото число, заради дълга, заради детето, все заради нещо, сине....
- И пак не разбирам. Защо си изоставил ангела?
- Защото, момче, с ангел се живее трудно. Иска се много кураж, а пък аз съм лигльото на дядо Боже. И като истински лигльо си позволих лукса да се страхувам и да се глезя повечко от необходимото.
- И къде е сега ангелът ти?
- Като всеки ангел - пази ме от разстояние от мен самия, но е достатъчно близо, за да ме спаси бързо, ако се наложи."
Мария Лалева, "Живот в скалите"
Добави ни в предпочитани източници в Google
