Ако една книга не ме грабне до 50-та страница, няма шанс не само да я харесам, а дори да стигна до финала ѝ.

Когато започнах да чета "Вечерята" на Херман Кох, се съпротивлявах на привидно равното и почти незабележимо движение на фабулата. Надявах се на по-голям драматизъм и бързи обрати. Все пак авторът е с опит като актьор и сценарист. И тъкмо да се ядосам и да се откажа, когато сюжетът ми поднесе изненада с преобръщането на фокуса към иначе безсмислената среща на двама братя, диаметрално противоположни като морал и социално позициониране. 

И тъй, от роман - критика на средната класа в Холандия и лицемерието на трапезата на уж близки роднини, "Вечерята" се превърна в зашеметяваща апология на бащинството. За един толкова предубеден читател като мен такова откритие ме изправи на нокти и не ме остави да спя няколко нощи, докато не свърша тази, а и следващата книга на Херман Кох – превежданият на близо 40 езика нов модерен холандски романист.

"Вечерята" е филмирана, но се очаква и нова холивудска версия, режисирана от Кейт Бланшет. Книгата е много театрална, не само защото действието се развива в рамките на няколко часа и с това се спазва аристотеловото единство на място, действие и време, но и защото представлява една затворена ситуация, от която никой не може да излезе същият.

За пуританите тази книга е шамар с езика си, с оголената си откровеност, с разкриването на най-тъмните кътчета в душата на иначе морални и добри хора, с жестокостта си в разказа за един баща, готов на всичко, за да запази детството на детето си. Тук има страшно насилие на помислите, заради потискани страхове и тотален недостиг на вяра, любов и надежда. Престъплението е не в случайното убийство, а в това, което героите са готови да си причинят, за да го прикрят.

В същата минорна тоналност, с режещо и безпощадно чувство за неудовлетвореност, със самоизяждащо желание за мъст и защита на най-свидното – невинността на едно порастващо дете, е излят и другият безкомпромисен роман на Кох – "Вила с басейн".

"Отмъщението е блюдо, което се сервира студено", то може да превърне всяко горещо сърце в лед и всеки честен мъж и любящ баща в убиец. Случайността е предопределена от собствените ни помисли и страхове – това е поредният урок на Херман Кох в историята за една провалена ваканция в иначе прекрасна вила с басейн.

Разказът се води от името на бащата, който тук по професия е лекар, също толкова неудовлетворен, циничен и пълен с комплекси, колкото и бащата учител от "Вечерята". Един баща, за когото битката за честта на собствената му дъщеря, го кара да престъпи с лекота не само хипократовата клетва, но и собственото си достойнство.

И двата романа задават въпроса за греха и неговата репродуктивност. Кой плаща цената за собствените ни грешки? Дали грехът се измива с друг грях? Кой има право да сложи точка и край, да бъде съдник, да пренареди съдбата?

Отговорите не са лесни.

Обвиняват този тип литература в студенина и прекомерна натуралност. Е, да, това не са книги, подходящи за компания на сутрешното ви кафе в луксозния спа хотел по време на медения ви месец. Но от тези книги може да научите повече за живота от всички риалити формати по всички канали на телевизиите този сезон.

В моята лична библиотека това са книги, които достойно ще застанат до Чехов и Булгаков, защото през жестокостта си, всъщност те обичат човека. С всичките му слабости и страхове. Най-вече заради тях.

И ако за вас този тип романи са твърде тежки, сложни и трудни, вземете си “Книжарничката на острова“. Тя ще ви разтовари, усмихне и вдъхнови.

Това е една топла, уютна и удобна книга, в която можеш да се сгушиш, когато ти студено. В нея един книжар, собственик на единствената книжарничка в малко градче, наскоро останал вдовец, ненадейно среща огромното предизвикателство да отгледа една любов и едно дете. И двете буквално го чакат пред вратата. Той само трябва да я отвори и да ги пусне вътре. Което не винаги е толкова лесно.

Книга-приказка за пораснали момичета, които обичат книгите и истинските мъже. Чудесно четиво за преди лягане.