От позицията на моите 47...

От позицията на моите 47...
Снимка: Instagram

Добромир Банев

Животът винаги е добро начало. Откриваме красотата в него постепенно – както се засилва удоволствието ни след първата хапка сладолед. Услажда се повече с всяко следващо изхрупване на вафлената фунийка...

Когато си на 47, гледаш на живота с други очи. Помъдряването е дълъг процес.

Опитът се трупа с годините – разочарованията ни правят по-силни, а миговете на радост зареждат очакванията с повече оптимизъм. Докато си младеж, морето е до колене, любовта ти се полага по презумпция, а светът на възрастните ти е толкова чужд, колкото темата за ядрената енергетика. Това е не само неукоримо, но е напълно естествено. Чистотата на природата и енергийната обезпеченост на планетата са по-близки като въпроси на средната възраст.

От позицията на моите 47 научих няколко много важни неща. Приятелството може да бъде доживот, но в никакъв случай на всяка цена. Обикновено не можем да се сърдим на онези, които ни нараняват и оставят тъгата след себе си. Човешката същност е странна и голяма част от нея не се поддава на анализ, въпреки дебелите книги на Фройд и Юнг.

Често правим неща, за които искрено съжаляваме, но понякога трябва да постъпваме с убеждението, че честта и достойнството не се купуват с пари. От магазина можеш да си купиш дъвка, но не и съвест. Приятелският кръг се стеснява също толкова естествено, колкото се разширява вселената.

Прошката се дава, ако другият има сърце да я приеме.

Любовта не е просто дума. Като човек, който борави с думите, аз знам каква енергия носят те.

Познавам възхода на гласните и съскащия звук на съгласни, които бързо могат да те приземят на земята. Нищо не е в състояние да победи гравитацията. С времето разбираш, че любовта е действие – ако е истинска, винаги е двупосочна. Останалото е илюзия за любов.

А илюзиите нямат нищо общо с мечтите.

Да си мил и любезен, не е проява на благородство.

Да очакваш комплименти за това, че постъпваш правилно, е снобско и глупаво.

Вярвам, че наистина е нужно да минат години, за да осъзнаем колко е важно да проявяваме човешкото у себе си. От животните ни отличава разумът, по инстинктите не се различаваме от тях.

Може и да сме щастлива прищявка на природата, но знам че в съзерцанието на идеалната красота винаги има болка. Същото е със сладоледа – ако прекалим с количеството, последиците за тялото не са никак приятни.

Трагично е да бъдем безразлични. Безразличието е имитация на съществуване в свят, който винаги има с какво да ни изненадва...

Прочетете още от Добромир Банев в Edna.bg:

Естественото мълчание, което делим...

Секунда вечност

Паник-стая за двама

Трябва да обичаме!

Спрете да се пренебрегвате, заобичайте себе си

Обречени да познаем радостта

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент