Обичам те (удивителна)

Обичам те (удивителна)
Снимка: Thinkstock

Добромир Банев

Всеки живее със собствените си ужаси. Те имат различни имена и можеш да разпознаеш лицата им в тъмното. Докато вървиш към себе си, изправяш се с тях очи в очи. Понякога като във филм на Хичкок, друг път като по сценарий на Уди Алън.

Любовта е ужас, без който се живее скучно.

Първичните страхове ни движат напред. Да не бъдем сами, да не бъдем отхвърлени, да не бъдем забравени. Нуждата да бъдем обичани ни запраща в тъмните ъгли на съмненията. Съмненията засилват желанията да бъдем с друг, а ревността е лавровият венец на потребността да бъдем желани.

Не търсим отговорите, защото въпросите винаги са по-важни. Въпросителните се редят върху петолинието на страха, а симфонията от звуци ни побърква. Внимавайте за въпросите, които си пожелавате!

Лудостта не е диагноза за влюбените. Тя е състояние.

Вечерта, вече в леглото, никой от двамата не посмя да зададе този въпрос. Тя се притесняваше, че усмивката му прикрива безразличие, а той – че въздишката ѝ е резултат на обикновено отегчение.

- Обичам те! Лека нощ!

- Лека нощ! Обичам те!

(откъс от “Лека нощ”, автора)

“Обичаш ли ме?” е въпрос, който трябва да се избягва. Всъщност, удивителните често са за предпочитане. Не мислете за отговори, с които хапчето за сън не може да се справи.

Любовта е ужас, който трудно понася истината. Спестените истини нямат нужда от “Обичаш ли ме?”. Перефразирайки Оскар Уайлд, истината е за хора с маски, а ние не се крием един от друг, когато сме влюбени, нали?

Докато вървиш към себе си, обичайки другия, егоизмът е позволен. Егоизмът престава да бъде ужасен, когато е съвместен. Когато двама се опитват да опазят крехкия свят на любовта, вероятността всичко останало да отиде по дяволите е простима. Оцелелите влюбени винаги са положителни герои.

Съвместният егоизмът е доброто ченге в оцеляването на Edna любов.

Нашите ужаси ни правят хора. Най-голямото наказание е да понесем толкова, колкото можем да носим. А за разлика от животните, ние сме способни да мъкнем ужасно много товари. Ужасите на нашето недоволство ни правят твърде издръжливи.

Разбира се, написаното по-горе е само метафора. Маскирани думи, които се опитват да скочат в петолинието на въпросителните, за да зазвучи музика, която ще ни накара да танцуваме.

Любовта е танц на страха.

Нашите собствени ужаси ни правят такива, каквито сме.

Сега е време за малко покой. Дори страховете трябва да бъдат оставяни на мира.

Тишината ще ни превзема постепенно. После ще я чуваме все по-ясно, докато оставяме стъпките си в снега, вървейки към самите себе си, обичайки някого.

Желанията раждат писъци.

Обичам те (удивителна) ! 

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти