Най-синьото, лъчистото, безкрайното... Морето, което разтваря всяка болка, сълза и обида. Морето, до което копнеем да сме близо, морето, което ни привлича като магия.
А кой по-добре познава любовта към морето от поета Христо Фотев? Затова днес ви споделяме едно от любимите си негови стихотворения, попило обичта му към безкрайното синьо и красивия Бургас, завинаги отпечатан в сърцето му.
* * *
ИЗМИСЛИЦА ЛИ Е МОРЕТО?...
Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките-
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
* * *
Добави ни в предпочитани източници в Google
