Много хора по света се учат да броят с пръсти, но не всички го правим по един и същи начин. Възможно ли е да има по-добър метод?

Как броиш до 10 на пръстите си? Започваш ли с палеца или с показалеца? С лявата или дясната ръка? Дакилономията (броене с ръце) изглежда толкова проста и естествена, че може да се предположи, че е почти еднаква навсякъде.

В крайна сметка, не е случайно, че имаме 10 пръста на ръцете си и че най-разпространените бройни системи използват основа 10. Тази система (наречена десетична) вероятно е възникнала точно заради това, че имаме 10 пръста. Ако бяхме еволюирали с 8 или 12 пръста, бройната ни система щеше да е съвсем различна. Самата дума „digit“ (цифра на английски) произлиза от латинската дума digitus, която означава пръст на ръката или крака – именно защото ги използваме за броене.

Оказва се обаче, че хората по света използват изключително разнообразни техники, когато броят с ръце.

Например, ако си от Обединеното кралство или много части на Европа, вероятно започваш броенето с палеца и завършваш с кутрето. В САЩ обаче започват с показалеца и завършват с палеца. В части от Близкия изток, като Иран, броенето започва с кутрето. А в Япония – започват с отворена длан и прибиране на пръстите един по един, докато не се получи свит юмрук.

Това културно разнообразие в броенето с пръсти обаче не винаги е било оценявано.

„Това, което ме изненада, е че повечето изследователи го разглеждат сякаш има само един начин за броене с пръсти“, казва Андреа Бендер, професор по когниция, култура и език в Университета в Берген, Норвегия.

„В миналото се е вярвало, че броенето с пръсти – особено по западния начин – е от съществено значение за децата, когато започват да учат числата и се опитват да разберат какво всъщност представляват те. Но културното разнообразие показва, че това не е единственият начин.“

Различни методи по света

• В Индия използват линиите между сегментите на пръстите, което позволява всеки пръст да представя четири числа – цялата ръка може да показва до 20.

• В Източна Африка, например Танзания, говорещите някои банту езици използват двете ръце симетрично – числото шест се показва с показалеца, средния и безименния пръст и на двете ръце.

• Северните паме – местен народ в Мексико – броят на кокалчетата.

• Вече изчезналият език Юки от Калифорния е използвал пространствата между пръстите.

Можеш да видиш примери за тези техники, както и начин да броиш до 1000 само с двете си ръце, във видеото на BBC Reel по-долу. (В текста е споменато видео с продължителност 4:31 минути.)

Символи вместо пръсти

Някои култури изобщо не използват количество пръсти, за да изразят числа – те използват символи.

• В Китай, броенето от 1 до 5 е същото като в САЩ, но числата от 6 до 10 се показват символично:

  • 6 се показва с изпънати палец и кутре (като „телефон“).

  • 10 – със свит юмрук или с кръстосани показалец и среден пръст.

• Древните римляни също са използвали символична, но сложна за научаване система, която им е позволявала да броят до хиляди.

Изследвания и бъдещи проучвания

Бендер казва, че броенето с пръсти е изключително разнообразно и че изследователите едва са започнали да разкриват всички различни културни методи. Нейният екип се готви да започне по-голямо изследване, което ще документира в детайли практиките за броене с ръце по света.

„Знаем малко за това колко голямо е това разнообразие, но все още нямаме представа колко големи могат да бъдат разликите“, казва тя.

Когнитивни учени като Бендер започват да откриват, че има още много какво да се научи за връзката между жеста и езиковото обучение. Например – жестовете могат да променят начина, по който чуваме думите. Но все още не е ясно дали жестът влияе на избора на дума, или обратното.

„Най-вълнуващото за мен е: какви когнитивни последици имат тези различия? Как децата, които растат с различни представи за числата, се учат да броят?“

Вероятно преди стотици хиляди години, нашите предци са започнали да броят и да създават различни бройни системи, заключава Бендер.

Броенето с пръсти не само може да разкрие откъде си, но и да хвърли светлина върху това как сме се научили да разбираме числата – както като деца, така и като вид. Въпреки че броенето на ръка изглежда елементарно като "едно-две-три", всъщност далеч не е толкова просто.

Тази задача по математика ще затрудни и най-добрите