В петъчната вечер имаме нужда от романтика, нежност и лирични думи. И ги намерихме - в лицето на стихотворението на поетесата Весела Димова, което споделяме с вас:
На вечерта в спокойствието синьо
се врязват два тревожни силуета...
Ти спираш. Ти не можеш да отминеш.
В очите ти стаена болка свети.
Защо мълчиш така?... Кажи ми нещо!
Душите ни болят от тишината...
Позна ли в мен оная малка вещица,
която ти предрече вечно лято
и вечна обич?... Бе самоизмама.
По стръмното на своя път нагоре
вървеше всеки сам. И любовта ни
и грешна, и излишна ни се стори.
Усети ли как гордостта ни тайно
превърна ореолите в окови?
Аз вярвах в невъзможната случайност,
че ще се срещнем някога отново...
Пристъпваме един до друг полека
по уличката - толкова позната...
Разчупена на хиляди парчета
от стъпките ни, рухва самотата
и бавно осъзнаваме, смутени,
че в този свят болезнено логичен
единственото наше съвършенство
е лудостта, че още се обичаме...
27.12.1983 г.
Добави ни в предпочитани източници в Google
