Блага Димитрова е сред най-обичаните и четени български автори и няма как да е иначе. Тя е писател с усет към всичко онова, което вълнува човешката душа.

За нея може да се каже много, но е най-добре да оставим думите ѝ и талантът ѝ да говорят вместо нея. 

Днес ще ви припомним един от най-докосващите ѝ стихове:

***

"Студено ли ти е?" - попита
и във прегръдка ме зави.
До тебе доверчиво свита,
разцъфнах цяла... И какви
презморски птици в мен запяха!
Повяха южни ветрове.
И като вишна още плаха
раздадох свойте цветове. 

Къде на воля днес се скиташ,
оставил ме сама в снега?
Нехаен, вече и не питаш:
"Студено ли ти е?"... Сега
край мен е зимата предишна
със студ и бяла пустота.
И аз, прибързалата вишна,
трептя с попарени листа.

***