Класически персонаж от британската попкултура. Десетки адаптации, продължения и римейкове в киното, телевизията и литературата. В задачата се пита: как да направим този персонаж готин и съвременен отново? „Шерлок Холмс“ от 2009 година отговаря със своите 520 милиона долара приходи: оставете на Гай Ричи.
Британският режисьор и сценарист безапелационно решава въпросната задача с „Крал Артур: Легенда за меча“, поредната адаптация на Артуровата митология и филмът, който с дръзката си визия вбеси снобите и арогантните псевдоексперти до степен на ступор или, иначе казано, до 20% критическо одобрение в Rotten Tomatoes.
Ако очаквате класически вариант на Артуровия епос с дългобрад Мерлин, коварна Моргана и любовен триъгълник между краля, сър Ланселот и Гуинивер, значи просто не сте наясно кой е Гай Ричи. В началото на неговата „Легенда за меча“ Артур все още не е крал, а нещо като местен гангстер в средновековен Лондиниум, а останалите изброени персонажи в предното изречение изобщо не присъстват в историята.
Филмът, като всяка добра история за произхода на прочут герой, ни показва целия драматичен процес на формиране на личността на Артур още от най-ранна възраст. Най-хубавото нещо от цялата работа? Благодарение на монтажните умения на Ричи и неговия екип, въпросният процес е показан без клиширани моменти и с фантастично темпо.
Други режисьори, не дотам дръзки и доста по-конвенционални, щяха да покажат израстването на малкия Артур по улиците на Лондиниум в 45-минутна серия от сълзливи свръхдраматизирани сцени, в които горкото хлапе, останало без родители след грандиозния пролог, се научава да се бие, да краде, да превързва раните си, да комуникира с хората и да се оправя абсолютно само в кално средновековно градче на Британските острови.
Не и Гай Ричи. Гай Ричи е пределно наясно, че публиката му е гледала предостатъчно подобни сцени. Благодаря, можем да си представим, че да прекараш първите си 20 години в бордей не е никак лесно. Точно затова Ричи предава целия този процес в рамките на бездиханен 60-секунден монтаж от съвършено подбрани знакови кадри, акомпанирани от подходящ саундтрак.
Историята не забавя ход нито за момент и след това. Възмъжалият Артур в изпълнение на Чарли Хънам, безупречно избран за главната роля с впечатляващата си осанка и красивите си черти, се оформя като герой пред очите ни постепенно и системно. Няма момент, в който да изсумтим с недоверие към екрана след пресилена героична постъпка. Артур е предан само на единственото семейство, което познава – приятелите си, и на единствените принципи, на които е научен.
Това е и красотата в сюжета на „Крал Артур: Легенда за меча“. Той вплита в една иначе магическа митология многократно доказания исторически мотив, че всеки тиранин по света сам отглежда човека, който го сваля от престола му.
Тиранинът в случая е Вортигерн, узурпирал престола на Англия от бащата на Артур. Ролята на злодея е поверена на Джуд Лоу, който го пресъздава с гръмко, почти Шекспирово чувство на обреченост в най-драматичните си моменти, и с премерена злост в останалите си сцени. Бащата на Артур пък, който присъства само в няколко ключови сцени от лентата, се играе от Ерик Бана със същото ненатрапчиво, чисто човешко благородство, с което австралиецът изигра и Хектор в друг добре познат на зрителите епос – „Троя“.
Именно Вортигерн в своята параноя и алчност тласва Артур към това да поиска престола. Пак той превръща колоритните бандити около него в герои, като обединява народа зад тях със своите кървави гонения. Тиранинът се превръща в инструмент на собствената си незавидна съдба и всичко това се случва на фона на батални сцени и преследвания от малък и голям мащаб, неизменно заснети в типичния за режисьора френетичен стил с осигурените му за целта 175 милиона долара бюджет.
Ричи е успял дори да избегне капана на безцелния женски персонаж, който функционира само като романтичен интерес на главния герой и вечно има нужда от „спасяване“. Вместо това във филма гледаме героинята на Астрид Берже-Фрисби, която се явява като катализатор на сюжетното действие и наставник на Артур, макар и да не е скрит любовния апетит на героя към нея.
На последно място, не само като подредба, а и по важност – да, скъпи ми колеги критици, Дейвид Бекъм е във филма. И ако имате проблем с 30-секундна поява на знаменитост с 5 реплики в летен блокбъстър, значи наистина не знаете на кой свят живеете.
„Крал Артур: Легенда за меча“ може би не разтърсва мозъка, но във всеки случай го масажира с добре изградените си персонажи и логичния си сюжет, и опиянява зрителските сетива в типичен за Гай Ричи стил. Ядосайте снобите – изгледайте го и му се насладете.
Прочетете още от Георги Петров:
На кино: "Дух в броня" - заслужава ли си да гледаме новия филм със Скарлет Йохансон
На кино: В каква форма намираме "Бързи и яростни" в осмия им филм?
Чарлийз Терон - ледената кралица на Холивуд
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
