Велина Томова
Всички говорят за метода на подреждане на Мари Кондо. Онзи, при който хващаш нещо в ръце, помисляш си „Това дали ме радва“ и ако отговорът е „не“, го хвърляш.
Можем ли да постъпваме така и с приятелите си? Да ги прегръщаме, да се пита „Ти мен радваш ли ме още“ и ако отговорът е „не“, да ги хвърляме в кофата. Образно казано, разбира се.
Всъщност въпросът с подбора на приятели е много особен. Свикнали сме да подлагаме на анализ отношенията си с партньора и евентуално с родителите, но сякаш от приятелите си можем да търпим всичко, защото...ами защото са ни приятели.
Това всъщност не е така. Трябва да сме достатъчно честни пред себе си и да си кажем, че да, в живота ни има хора, които ни карат да се чувстваме зле.
Които ни злепостяват, подценяват, използват ни за фон, за да изпъкнат и изобщо – наистина не ни карат да се чувстваме добре.
Или пък такива, които ни звънят само когато имат проблеми, изливат пред нас целия поток от негативизъм, който се намира в тях, а после ни забравят и във веселите моменти от живота си са с други хора.
Няма нищо срамно или осъдително в това да седнете веднъж сами със себе си и да оцените как ви карат да се чувствате хората в живота ви.
Но бъдете честни. Ако има такива сред приятелите ви, които умеят да ви посочат грешките (да, това не ви прави щастливи, но ви помагат), а в моменти на успех могат да се радват с вас, то сте ударили джакпота и за нищо не света не трябва да хвърляте тези приятели зад борда.
Но всеки, който ви кара да се чувствате неудобно, потиска ви и ви кара да се чувствате по-малко човек, не е за вас.
И не е речено да скъсвате връзката си с тези хора на мига. Можете да излезете на една вечеря и да обсъдите нещата, които ви карат да се чувствате зле. Точно както бихте го направили с половинката си.
Да, вероятно ще изпитате неудобство, ще се засрамите, че никакъв приятел не сте, но в крайна сметка отношенията между хората понякога имат нужда от анализ и обяснение. Може човекът отсреща да не си е дал сметка, че ви действа така и да се промени, защото държи на вас.
А ако пък се разсърди, тогава е ясно – изхвърляте го. От живота си, не на боклука.
Добави ни в предпочитани източници в Google
