Днешното ни поетично вдъхновение идва от идеята за влюбената жена и нейната голяма сила...

****

Помниш ли ме? Зная, че ме помниш.
Как ли се забравя тишина?
Там, където някой те е стоплил
винаги ухае на тъга..
Там, където някой те е чакал
пътищата още те следят,
опустяват гарите без влакове,
нощите отказват да заспят...
Страх те е навярно от сълзите ми-
аз не плача. Аз съм светлина!
Може би приличам на обичане,
но съм само полъх на жена..
Помниш ли? Усмивка, аромат,
слънчево усещане за нежност...
Другото е шепот в тишината,
спомен някакъв. И още нещо...

Яна Вълчева