"Имам корекция на бюста и ринопластика. Последната корекция, която бих направила по себе си, е отопластика – корекция на ушите. Бившият ми приятел обожаваше старата ми визия, но пък се заглеждаше и ми изневеряваше точно с жени с много корекции."

Това сподели в своята видеовизитка Мина от Пазарджик, която влезе първа в къщата на Big Brother.

Момичето има претенция, че корекциите не я определят като капацитет и тя е различна, защото (по думите й) е и умна.

Ние се замислихме обаче по-дълбоко върху това докъде стигаме в желанието си да се харесваме или да бъдем харесвани – да покриваме собствените си очаквания и в какъв момент експериментираме с тялото си и се подлагаме на манипулации, за да бъдем красиви не в собствените си очи, а в очите на обществото или човека до нас.

Психологически профил и мотивации

Когато човек приковава внимание върху промяната на външния вид чрез операции или козметични корекции, често има няколко взаимосвързани мотивации.

Социално и междуличностно сравнение
Желанието да се хареса – не само на себе си, но и на другите – партньор, общество. Често, когато човек усеща, че не е приеман, или че „виждането“ му не е така положително, както би искал, той търси начини да коригира „дефицита“ в своите очи или в очите на останалите.

Вътрешна несигурност / ниско самочувствие
Изследвания показват, че хора с по-ниско самочувствие са по-склонни да приемат идеята за естетични корекции. Например, проучване сред студенти установява, че самочувствието е негативен предиктор за готовността към пластична хирургия: колкото то е по-ниско, толкова по-вероятно е човек да обмисля такива корекции. Друго изследване в Саудитска Арабия потвърждава, че има корелация между начина, по който хората оценяват тялото си, самочувствието и приемането на идеята за пластични операции. 

Идеализация и външно очакване
Обществени стандарти за красота, медии, социални мрежи, истории на другите, които са подобрили външния си вид – всичко това оформя „идеалите“. Част от мотивацията може да дойде не само от личната визия, но и от това, какво се възприема като желано/привлекателно в обществото.

Контрол, идентичност и себеизразяване
Понякога корекциите са начин да се поеме контрол над тялото, който човек счита, че е бил нарушен – било санкциониран, било неприятно усещане, дискомфорт. Това може да е въпрос на съвпадение на това, как човек се възприема отвътре, и как тялото външно „говори“ към света.

Оптимистични очаквания, и понякога илюзии
Често хората вярват, че след корекциите ще се чувстват значително по-добре, ще имат повече самоувереност, по-добри отношения, по-лесно социално приемане. Изследвания показват, обаче, че разликата между очакванията и реалността може да е голяма, и това може да доведе до разочарование.

Повторяемост: склонност да се правят още корекции
След първите операции много хора оценяват подобрение в самочувствието, но това може да открие нови „недостатъци“, които преди не са били толкова видими или болезнени. Така може да се появи порочен кръг: една корекция → чувстване на „още не съм достатъчен“ → желание за още. Това не е задължително, но е добре да се знае.

Културни, полови и лични измерения
Полът, културната среда, семейните и приятелските очаквания, медийният фон, доходът, образованието – всички тези фактори влияят върху това какво се счита за „нормално“, „желано“, и колко човек е склонен да инвестира (емоционално и материално) в промяна на визията. Например, в някои изследвания жени са показвали по-голяма тревожност за външния вид и са по-склонни да приемат корекции.

Снимка: iStock

Възможни психологически последици

Корекциите не са само физически промени, те имат и психологически ефект – добър и по-нежелан:

Потенциални ползи:

• Повишаване на самочувствието и усещането за привлекателност. Проучвания при пациенти след ринопластика например показват статистически значимо подобрение в самочувствието и в удовлетвореността от тялото. 
• Подобрение на социалното взаимодействие, намаляване на усещания за социална тревожност, по-лесно участие в обществени ситуации.
• Когато корекцията е поради медицинска причина или функционална нужда – например проблем със дишането, болка, дискомфорт – тогава операциите могат да подобрят не само визията, но и качеството на живот.

Рискове и негативи:

• Разминаване между очаквания и реалност – ако човек очаква, че корекциите ще решат всички проблеми, включително лични, социални, вътрешни, е вероятно разочарование.
• Нарушения в образа на тялото (body image issues) – може да се появи или засили дисморфично разстройство на тялото (BDD – body dysmorphic disorder), при което човек постоянно фокусира върху „недостатъци“, зад които често стои вътрешна несигурност, тревога или други проблеми.
• Психическа и емоционална уязвимост – напр. страхове, тъга, съжаления, особено ако операциите са многобройни или ако има усложнения.
• Социален натиск и допълнителен стрес – тенденциите в медии, коментарите, нуждата да се поддържа „образ“ могат да доведат до постоянно сравнение и несигурност.

Как да направим така, че желанието за корекция да е здравословно

Ето съвети, които могат да помогнат на човек като Мина (или всеки, който се намира в такава ситуация), да направи избор, който обслужва повече вътрешните нужди, а не само външно одобрение, и да се намалят рисковете.

Работа върху самочувствието и вътрешната идентичност преди промяната

Самооценка: Ако човек може да се обича, уважава и приема преди корекциите, промяната може да е „надстройка“, а не корен на проблем. Разбиране кои части от желанието за корекции идват от вътрешни нужди и кои – от външни очаквания.

Очаквания и реалност: ясна информация и консултация

Консултация със специалист, който да предостави реални снимкови примери, възможни резултати и ограничения.Обсъждане на това как ще се чувства човек след операцията – не само физически, но и емоционално.Разбиране, че един корекция не винаги променя автоматично усещанията за „приемане“ или „харесване“ от другите.

Психологическо подпомагане / терапия

Разговор с психолог, който да помогне да се разграничат желанията, притесненията и несигурностите.

Ако има признаци на дисморфия на тялото или тревожност свързана с външния вид, терапия може да е важна част от решението.

Развитие на ресурсите отвътре

Хобита, умения, от които човек да се гордее – академични, артистични, спортни, социални способности. Това дава усещане, че идентичността не е само „лицето“ или „тялото“.Подхранване на значими взаимоотношения, които оценяват човека не само за външното, но и за характера и приноса му.

Баланс

Ако корекциите са избрани, да се направят разумно – време между операциите, не прекаляване, да се слуша тялото и психиката.Да се прецени дали желанието за още корекции произтича от удовлетворение и самоусъвършенстване или от външен натиск / несигурност.

Критичен поглед към медията и сравненията

Ограничаване на експозицията към идеали, които са нереалистични (тежка обработка, филтри, фотошоп).Упражняване на самоосъзнаване кога сравненията с други правят човек да се чувства зле, и работа за намаляване на тяхното влияние.

В заключение, какво си мислим в редакцията на Edna.bg

• Корекциите по тялото не са „лоши“ или „добри“ сами по себе си – важно е как и защо се правят.

• Най-важното е да бъдат осъзнати мотивите – дали се правят за себе си, или за другите / обществото.

• Здравословната промяна идва, когато корекцията е част от цялостна работа върху самочувствието, самоприемането, личната идентичност.

Добави ни в предпочитани източници в Google