Щастието е рядко срещано, като синя птица. Бързо отлита, ако изобщо успеем да го хванем.

Къде се крие?

В търсене на синята птица се впускат две деца в коледната нощ – Тилтил и Митил. Води ги умелата режисьорска ръка на Мариус Куркински в новата постановка на Народния театър „Синята птица“ от Морис Метерлинк.

Както във всяко друго представление на Мариус, нищо не е случайно.

От вратата, през която излиза феята Берилюн в първите мигове на спектакъла, до оглушителното мълчание на група неродени деца миг преди Времето да ги пусне да отидат при родителите си.

Сценографията, костюмите, персонажите – всичко е обвито в синята мараня на вечно изплъзващото се щастие.

Сякаш ще го докоснем всеки момент, но то се изплъзва ли, изплъзва... Докато не прогледнем истински, както само децата могат, за да разберем, че щастието е в нас, до нас...

Главните роли са поверени на двама много млади актьори – Димитър Николов и Ванеса Лу.

Ще се насладите на играта на Рени Врангова, Илиана Коджабашева, Веселин Анчев, Василена Винченцо, Валентин Ганев, Виктория Колева, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Милена Атанасова, Албена Колева, Дарин Ангелов, Дамян Тенев, Виктор Танев, Цветомира Даскалова, София Бобчева, Благовест Благоев, Биляна Петринска, Теодор Елмазов, Албена Ставрева, Вяра Табакова.

А дали щастието се намира трудно? Ето какво казва самото Щастие:

"Чухте ли го? Дали имало Щастия у дома му! Ами че, малки клетнико, те са толкова много, че преливат и през вратите и през прозорците. Ние се смеем, пеем, създаваме толкова радост, че стените ще се издънят и покривът ще отхвръкне. Но щом нищо не си видял и нищо не си чул, напразно сме се старали… Да се надявам, че занапред ще бъдеш по-разумен… А междувременно ръкувай се сега е най-забележителните: като се върнеш у дома, по-лесно ще ги разпознаваш. И освен това, в края на някой хубав ден, вече ще можеш да ги окуражаваш с усмивка, да им благодариш с добра дума, защото те наистина правят всичко, на което са способни, за да бъде животът ти лек и приятен.

Да започна от себе си: аз, твоят покорен слуга, съм Щастието-да-бъдеш-здрав. Не съм най-красивото, но съм пък най-важното. Нали вече ще ме разпознаваш? Ето го и Щастието-от-чистия-въздух, което е почти прозрачно…

Ето го и Щастието-да-обичаш-родителите-си. Облечено е в сиво и винаги е малко тъжно, защото никой не го зачита… Ето ти го и Щастието-на-синьото-небе, облечено, разбира се, в синьо…

Щастието-на-гората, което също така естествено е облечено в зелено — него ти можеш да виждаш всеки път, когато застанеш на прозореца…"

Ето го и добродушното Щастие-на-слънчевите часове в преливите на диаманта, и Щастието-на-Пролетта — в ярко смарагдовозелено…