Ще ви разкажа една малка история за една малка книжка и едно голямо и просто правило - да не забравяш да питаш себе си "А защо не?".
Ще ви разкажа и как се оказахме неправилни дебютантки в областта на детската литература, но всичко по реда си.
Откакто завърших гимназия - това беше в бурната 1997 г., пиша за вестник "Сега".
Вече над 18 години - ден след ден, текст след текст. Някъде по пътя станах и леля - отделен биологичен вид, и се абонирах за рафтовете с детски книжки. Те са залети с преводни заглавия и това си има логично обяснение, но първо за вдъхновението.
Когато обичаш, музата е лека.
Една хубава сутрин, до чашата с топло кафе, пристигнаха тъпърчетата. История с поука за четири мишлета и мече.
Книжката обаче получи истински живот под четката на Моника Комарницка. Илюстрациите са магията в книжките за най-малките и е тъжно, че трудът на българските художници почти няма шанс на доминиран от преводни текстове пазар. Просто няма кой да инвестира в тях. Аз обаче си имам Мони - 18-годишната дъщеря на карикатуриста Христо Комарницки.
Мони се роди в зората на вестника и заедно с нас и него порасна. Разбирах, че расте по ръчно рисуваните картички за баща й. Така и двете един ден се запитахме - "А защо пък не?".
Мони създаде прекрасен свят - да прекараш през въображението си поредица от думи и да родиш от тях живи образи за мен е неразгадаемо тайнство. Бяхме готови с книжката още миналата година и тук идва мястото на програмата на културното министерство "Дебюти".
Всъщност това е една прекрасна програма, разбира се, недофинансирана, и ние паднахме жертва на критериите. Оказа се, че Мони е прекалено млада, за да дебютира като илюстратор на 17 години, а аз имам неподходящо журналистическо образование за автор на книги. Въобще - съмнителна двойка.
Всъщност от цялата история не ни остана твърде лош вкус - хората в министерството бяха доста позитивни, просто завихме към следващата спирка - финансиране през краудфандинг кампания.
Сега с помощта на приятели, роднини, да се надяваме - и с ваша помощ, се опитваме да съберем средства за издаването на книжката, за да не зависим толкова силно от издатели.
Ще мине ли пазарът без нашата книжка - категорично да.
Но защо пък да не го изненадаме с малка вълничка - създадена от нас за нашите деца книжка. Аз казвам да опитаме.
За да подкрепите Таня и Моника и техният проект „Тъпърчетата и поспаланко“, посетете страницата за тяхната краудфандинг кампания тук
