Велина Томова
Не мога, момичета, разберете, че не мога. Всеки ден да го слагам, да се стягам, убива ми, падат ми презрамките, подпира ме в лявата гърда, чашките са полупразни или пък ми се отбелязват закопчалките на гърба…отказвам го този сутиен от днес и това е.
Гърди имам, не е като да нямам, но не са ми в излишък. Не ми стигат до пъпа, не се люшкат неконтролируемо, две деца изхраниха, но са ми що годе стегнати, никакъв сутиен повече, край.
Ето, вече трети час съм на работа без сутиен и никой не е припаднал нито от изумление, нито от почуда.
Така или иначе колегите зяпат в пазвата на колежката с големите гърди от съседното бюро. От лекар ли са й, от природата ли, не знам, но знам, че аз кротко си седя под сянката на нейния бюст, образно казано де, и сутиененият ми бойкот май ще остане незабелязан.
Сложила съм един голям гердан, нали увеличавал оптично горната част на деколтето, като ходя поне той да се люшка, като гърдите ми не могат и да ви кажа, екстра ми е.
Гледам и колегите мъже. Те не се стягат с нищо. Шкембенцата им си висят, оределите коси си стърчат (нищо, че са по на 30 години, не знам какво им става на тия мъже), всеки си носи тялото с кеф и хич и не помисля с нещо да се измъчва в името на красотата.
Дори бельото им е удобно и широко, слипове вече никой не носи. Не питайте откъде знам, това си е между мен и колегите.
Мисълта ми беше за сутиена. Че ми омръзна да се измъчваме като по време на Инквизицията.
И да ви кажа, подозирам, че ако и онази колежка с големия бюст, ако и тя реши да дойде без сутиен, всички ще са доволни. И тя, че не си ги стиска, и мъжете, заради които тя ги носи тия гърди.
Изобщо, не може ли като цяло да се откажем от сутиените и да си живеем живота волно и по-близо до природата?
Ако ви харесва идеята, споделете това с хаштаг #животбезсутиен, да се преброим смелите жени, готови да отвхърлят сутиенената диктатура 😉
С любов и усмивка: Edna жена без сутиен
Добави ни в предпочитани източници в Google
