Как българска китара стигна до концерт на Мадона
Изкушенията на великденската трапеза по света
Днес е първият ден от Страстната седмица!
10 идеи за еднодневна екскурзия в България
4 филма, които всяка жена трябва да гледа сама
Какво да приготвим за Цветница: 3 идеи за рецепти
5 енергийни места, които да посетите в България
5 женски имена с най-силна положителна енергия
Толкова сме свикнали с емоджитата и чатенето, че понякога забравяме, че не винаги е било така! Каним ви да се потопите в романтичната атмосфера на миналите епохи и да се запознаете с невероятните любовни истории на тези, които са имали само едно достъпно средство за комуникация - писмата.
Първите, за които ще ви разкажем, са Наполеон Бонапарт и Жозефин.
„Единствената ми Жозефин - далеч от теб целият свят ми изглежда пустиня, в която съм сам... Ти завладя повече от цялата ми душа. Ти си единствената ми мисъл, когато ми писне от досадните същества, наречени хора, когато съм готов да прокълна живота, тогава слагам ръка на сърцето си: там почива образът ти. Гледам го, любовта е абсолютно щастие за мен... С какво заклинание успя да подчиниш всичките ми способности и да сведеш целия ми духовен живот само до теб? Живея за Жозефин! Това е историята на моя живот..."
Наполеон Бонапарт се жени за Жозефин през 1796 г. Тогава той е на 26, тя на 32. Впоследствие той обяснява тази авантюристична от всички гледни точки постъпка не със страст, а с пресметливост - казва, че смятал вдовицата дьо Богарне за богата.
Ние не вярваме на това. Едва ли при брак по сметка могат да се изразят такива нежност и отчаяна любов, каквито виждаме в първите писма на Наполеон до обожаваната от него Жозефина.
Първите писма са написани от французина веднага след сватбата, някои от Италия, където той командва френските войски, някои от бойното поле на Австрийската война от 1805 г.
Наполеон се развежда с Жозефина поради нейната (и неговата собствена) изневяра и безплодие, но бившите съпрузи успяват да поддържат добри отношения. На 16 април 1814 г. Наполеон пише последното си писмо до Жозефин („Моето падение е бездънно. Сбогом, скъпа моя Жозефин. Смири се, както аз се смирих. Никога не забравяй този, който не те е забравил. Аз никога няма да те забравя ”) и отива в изгнание на остров Елба.
Прочетете още:
