Кулинарната приказка на Мексико Част 2

Кулинарната приказка на Мексико Част 2
Снимка: Thinkstock

Припомнете си първа част на историята за Мексико ТУК!

А там се виждат доста интересни и съблазнителни продукти: известното сирене от Оахака, местен мед, чували с какаови зърна и буркани с надпис Chapurines; на дневна светлина веднага разпознаваме съдържанието им – скакалци!

Възрастни индианки ги продават и в пресен вид, поръсени със солидни дози сол и чили, за да се запазят поне няколко дена, изсипани в цветни пластмасови легени. Цената за 100 грама не е висока и местните ги хапват като чипс.

Рикардо решава да ни направи подарък и му напълват едно пликче, след което започва да ни черпи.

Един по един отстъпваме пред настойчивите му молби и широка усмивка.

Месото е малко, повече са люспите, но солта и чилито ги превръщат в перфектното мезе за текила. Нашите момичета затварят очи и с гримаси опитват скакалците, но после веднага бъркат в торбичката на Рикардо за още.

Ожаднели от солта и чилито минаваме през ресторантската част на „Бенито Хуарес” – тук може да се опитат всякакви тортили, такос, енчиладас с различни сосове, както и многобройни сладки, полети с палмов сироп или да се пробват някои от традиционните безалкохолни напитки като теяте, приготвени от какао, царевица и розова вода.

Питам Рикардо каква е разликата между тортиля, тако, бурито, енчилада

Думата „тортиля“ всъщност идва от испанския език и означава „малка торта“, но означената с нея питка е традиционна за индианците, приготвяна тук от незапомнени времена. Според една легенда на маите, тортилята е създадена от селянка, която трябвало да нахрани децата си.

Първите хлебчета били направени от царевица. Мексиканската царевица се вари с гасена вар и сол, изсушава се и после се смила на брашно.

Тако пък е пържена тортиля, завита на руло с пълнеж от телешко, свинско или пилешко месо, морски дарове, зеленчуци, сирене и други – своеобразен мексикански дюнер. А тако, поднесено със сос (основно чили), се наричат енчилада.

Енчиладите може да са пълнени с месо, боб, картофи, зеленчуци, морска храна или комбинации от тях. Буритото от своя страна е вид тако, но плънката в Мексико се прави от мачкан боб, мексикански ориз и месо. Така че за разлика от Испания, където думата тортиля описва омлет (или по-скоро фритата) с картофи и лук, то в Мексико думата означава просто питката хляб, с помощта на която се приготвят бурито, енчилада и тако.

Много по-странни ястия ни очакваха в Таско – сребърната столица на Мексико! Тя е известна като един от „магическите градове” на страната заради многобройните сребърни мини в района, колониалния чар на постройките и околния релеф – селището с население 50 000 души е кацнало по извивките на един неравен скат и улиците му се изкачват и спускат остро нагоре и надолу.

От подножието на хълма белият град изглежда като облак, закачил се за върха на планината – и се редят стени и покриви докъдето поглед стига, а улиците, провиращи се покрай тях са толкова тесни, че тротоари с павета липсват, а са очертани само с бяла линия.

Павирани са с черни камъни, украсени с мозайки от бял чакъл. Някои от картините са от зодиака и в миналото са били използвани за обозначаването на определена търговска дейност – например Телецът сочи къде се е намирал месарският район. Макар че месото, което опитахме ние бе далеч по-необикновено.

Рикардо ни повежда към малък ресторант във високата част на града. През цялото време той е доста тайнствен, а когато се разполагаме на просторна слънчева тераса, бърза да ни раздаде менютата. И чака. И с право. Всички оставаме като гръмнати. Наред с ястията от пилешко, свинско и телешко месо, фигурира и раздел „Игуана” – печена, задушена, в супа…

Той вдига защитно ръце: „Само предлагам…” Половината ни група гласува с две ръце „за”, другата половина – с две ръце „против”. Така оставаме само любителите на кулинарните експерименти и си поръчваме игуана.

Игуаната в Мексико се смята за деликатес! Макар че не всички игуани се ядат – мексиканците ще ви кажат, че зелената игуана (Iguana iguana) е по-вкусна от черната игуана (Ctenosaura pectinata). Игуаната на скара, която ми поднасят, се познава единствено по гребена на гърба, който изпъква още повече, когато се оголва от месото.

Месото е бяло и има вкус на пилешко, доколкото нещо толкова странно може да се оприличи на нещо познато. Но е малко по-сладко, подобно на сладките картофи.

Доволни от необичайното меню, поемаме към Канкун, където ни очакваше само стандартната, туристическа храна.

Oт Радослав Райков

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Edna пита

Какви бижута носите?

Мара Белчева - красивата българска поетеса
Известни

Мара Белчева - красивата българска поетеса

Битка за сърцето на една от най-красивите поетеси била причина...

Маршът на незадоволените жени
Свободно време

Маршът на незадоволените жени

Телата им са покрити с кожа, главата с косми, имат две очи...

8-те навика на щастливите хора
Свободно време

8-те навика на щастливите хора

Има много практични неща, които всяка от нас прави...

Абонамент