Рая Синева
Едно време си отглеждахме Чичко Тревичковци – поливахме ги, подстригвахме ги и упражнявахме фризьорските си умения върху тях. После дойдоха тамагочитата. Тях хранихме, поихме, приспивахме и дори страдалчески погребвахме.
След това развъдихме компютърни кравеферми. А сега... сега дойдоха покемоните. Явлението не ни е чуждо и може мъдро да бъде обобщено с фразата – всяко време с манията си.
И все пак , ако някогашните домашни любимци отглеждахме тихо и кротко, че даже имахме време да си играем навън с децата, то днес Пикачу и компания буквално ни разказват играта.
Няма да си кривим душата – да създадеш игра, по която цял свят да полудее само за няколко дни и която дори да бъде заподозряна в световна конспирация, си е направо феноменално. От чисто иновационна гледна точка – ЕВАЛА!
Евала и за това, че най-накрая дигиталните гении, които стоят зад всички тези видеоигри, отчетоха съществуването на живата реалност и я направиха част от играта.
Така тревогите ни, че няма сила, която да накара геймър да стане от компютъра си и да излезе от вкъщи, са минало. Вече може да го видите на улицата, в градинка или дори сред природа.
Е, със сигурност лови покемони, но поне и него най-накрая вятър ще го повее, слънце ще го попече, че и свеж въздух ще подиша. Пък току-виж забелязъл, че и сезоните се сменят, както и че там някъде съществува един истински свят, в който хора раждат се, плачат, живеят и при това им се получава доста добре.
Поводите за „Евала“ не спират дотук! Някои геймъри признават, че благодарение на Pokemon Go са преоткрили хората и какво значи да се социализираш с други човекоподобни. Е, да, свалката е „да излезем да половим покемони заедно“, но и това е нещо. Важното е да си говорят с хора.
Пък кой знае? Някой ден може да си поговорят и за книги...?! Добре, де, размечтахме се! Важното е, че Pokemon манията има своите позитиви, за които не можем да си кривим душата и които не можем да не признаем.
И тук идва голямото „НО“. Спорен остава въпросът доколко мания в подобен мащаб и нездравата пристрастеност по един измислен свят могат да бъдат полезни за когото и да било.
Съмнително е и дали ако уловиш всичките 151 виртуални животинки и обучиш най-перфектната армия, това ще те научи да оцеляваш в реалния свят и ще ти помогне за пълноценна комуникация с живите хора. Може би да, може би не...
Всяка крайност е плашеща. А всяка неконтролирана пристрастеност към измислени светове ни отдалечава още повече от реалния живот.
И дори да кажем „Евала“ за иновацията, не е сигурно дали не сме на път да посрещнем следващото зомбирано ПОкемон ПОколение. Голяма крачка напред за технологиите. Голяма крачка назад в осъзнаването, че животът не е и не трябва да бъде в телефоните... и още по-малко в Покемоните.
Прочетете още от Рая Синева:
Ако любовта не се случва, означава ли това, че не я искаме достатъчно
Да си ожулим колената преди да ожулим сърцата си
