Малцина са обръщали внимание на изображението върху лицевата страна на петлевовата банкнота от емисията 1999 г.: млад мъж – рус и къдрокос като херувим, с високо чело, големи умни очи и фини черти.
Вдясно от него – декоративен фрагмент – силует на жена с елегантна шапка и птица, кацнала на рамото й, а върху рисунката – ръкописно надраскан стих.
Отдолу – характерният артистичен подпис: Иванъ Милевъ//25.
Ликът и винетката са на талантливия и рано напуснал света "най-български" художник Иван Лалев Милев.
Но кой всъщност е този човек и какво (не) знаем за него?
Иван Милев е български художник, живописец, график и сценограф, известен е като "мъжа от петолевката".
Иван МИЛЕВ Лалев е роден на 19 февруари 1897 г. в Казанлък. Починал е на днешния ден, 25 януари, 1927 година в София от испанския грип „инфлуенца” няколко седмици преди да навърши 30 години.
Детството и младостта на Иван Милев минават в крайна бедност и мизерия. Обсебен от мечтата си да учи живопис, той пести всяка стотинка и дори вече като учител не смее да си купи обувки, а ходи с налъми. Предпочита да продава зарзават на улицата, отколкото да рисува халтури.
Съвременниците му от Казанлък разказват как милионерът Папазов – един от богатите розотърговци – го преследва дълго време с молба да нарисува портрет на съпругата му. "Абе ти си болен от охтика, давам ти един милион да нарисуваш жена ми и с тези пари да отидеш да се лекуваш" – предлага богаташът. А художникът отвръща: "Аз жена ти няма да нарисувам, защото е дебела, грозна и с мустаци!" (Йорданка Трополова - "Русокъдрият създател на чудеса")
Едва 16-годишен открива самостоятелна изложба в Габрово. Създава декори за читалище "Искра" в Казанлък (1917). Учителствува в с. Горски извор, Хасковски окр. Преди да постъпи в академията, урежда своя изложба в София (1920). Като студент сътрудничи с рисунки и карикатури във вестник " Червен смях" (1919-1923). През 1923 г. посещава Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция. Завършва Държавната художествена академия специалност Декорация с отличен за дипломната си композиция "Париж" през 1925 г. Същата година за творбата си "Крали Марко" получава Държавна награда за изкуство.
Третата му самостоятелна изложба е в Трьпковата галерия.
Наумова и през следващата година (1926) се ражда единствената му дъщеря Мария. На 25 януари 1927 г. художникът умира внезапно от инфлуенца – само три седмици преди да навърши тридесет.
Иван Милев е живописният враг на академизма в изкуството и на сухото музейно отношение към българския бит. Душата му е подвластна на българските приказки и легенди, чиито герои облича в блясъка и разкоша на византийските одежди. Мнозина считат Иван Милев за „най-българския художник”, защото през целия си живот решава проблема за новото национално изкуство. Живописта и сценографията му са стремеж за модерен и чисто български стил, създаден с нови пластични средства.
Никога няма да забравим произведенията му: "Триптих Мъглижкият манастир" (1924, гваш), "Гъдулар" (1924, акварел), "Селска мадона" (1925, акварел), "Овчари" (1926, туш), "Зимна приказка" (1925, темпера), "Танц" (1924, акварел).
Претворява с високо майсторство образите от бълг. епос, отразява борбите на народа след войните от началото на века и погрома на Септемврийско то въстание.
Иван Милев работи в различни жанрове на живописта - фигуралната композиция, пейзажа и портрета.
Иван Милев създава нова сценографска стилистика в българския театър и рязко се противопоставя на академичната конюнктура. Вдъхновен от виенския сецесион (Климт, Шиле) и руския приказно-декоративен стил. Сценографските декори и костюми на Иван Милев са всъщност живописни решения.
Внася подчертано национално звучене (конкурсен проект за "Змейова сватба" П. Тодоров за Нар. театър, нереализиран, 1924). Последната сценография на Иван Милев е към "Сън в лятна нощ" от Шекспир в Народния театър (1927).
Сирак Скитник пише след неговата смърт: "През земята ни мина болярин – богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди – девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чемширови ракли с нанизи, топени в баграта на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце... – тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев..."
Последвайте ни и в Инстаграм ТУК, за да откриете още материали на Edna.bg, които ще ви развълнуват
