
Има дрехи, които не избираме — те избират нас. Не защото са най-модерните или пък най-скъпите, а защото улавят мига. После още един. И още един. И така докато се превърнат в част от онова, което сме. В символ на пътя, който сме изминали.
В гардероба си може да притежаваме стотици неща, но винаги ще има една дреха, към която ще се връщаме. И не за да я облечем просто ей така, а за да си припомним. Да преживеем отново онези специални моменти, в които сме се чувствали най-много като себе си.
Три събития. Една дреха. Много смисъл.
В гардероба на Мона Гочева — актриса, майка и жена с фина чувствителност към красивото в живота, има една такава рокля. Бяла, семпла, изчистена. На пръв поглед нищо особено. Именно тя обаче присъства на три от най-важните събития в живота ѝ. И с всяко следващо преживяване значението ѝ става все по-дълбоко.
Нека ви разкажем малко повече. Първият миг, в който Мона я облича, е на моминското ѝ парти. Ден, изпълнен с много смях, безгрижие и вълнение. Знаете как е…времето преди сватбата носи особено усещане — очакване, надежда, леко притеснение. Тази рокля, между другото, дори не е нейна — подарък ѝ е от най-добрата ѝ приятелка, която по-късно ще бъде и нейна кума. С този жест всъщност започва историята на тази дреха.
Следват сватбените моменти. Денят на подписването или по-точно денят, за който всички жени си мечтаем още от малки деца. Мона избира отново същата рокля. Облича я с намерение, с уважение към спомена, който вече живее в нея. Сега тя е символ на още нещо — на началото на новата глава в живота й, наречена семейство. Докосва се до вълнението от решението да свърже живота си с друг човек. Да създаде от “аз и ти“ — “ние“.
Години по-късно — още една стъпка. Кръщенето на децата. Мона отново изважда бялата рокля. Вече малко по-различна, малко по-плътна откъм емоции, но все така чиста и значима. Знаете… тази рокля вече не е просто част от история ѝ — тя е мост между миналото и настоящето, това с децата ѝ. Един предмет, който обединява поколения, мигове, чувства. Роклята вече е памет. И обещание, че ще присъства и в бъдеще.
Бъдеще за дрехите. И за историите в тях.
И точно тук се появява посланието на кампанията „Дрехи с бъдеще“, зад която стои Coccolino. Защото спомените не избледняват, когато се грижим за тях. А дрехите ни могат да живеят с нас още много — ако ги обичаме истински така, както обичаме моментите, в които сме ги носили.
С Coccolino грижата не е просто част от рутината. Тя е жест на внимание. На съхранение. Благодарение на иновативните си формули, продуктите на марката не само омекотяват тъканите, но ги предпазват от износване и запазват наситеността на цветовете, така че една бяла рокля да си остане наистина бяла. И да ухае на дом, на близост, на спомен. И то всеки път, когато я извадим от гардероба.
Истината, мили дами, е че грижата започва още в пералнята — с подходящата температура, разделянето по цветове и обръщането на дрехите наопаки. Продължава с нежното сушене на въздух, внимателното гладене, както и правилното съхранение.
Мона пази своята рокля. Пази я като част от себе си. Готова да я облече отново. И отново. И отново. Защото има дрехи, които не остаряват. Само се изпълват с още и още смисъл.
С Coccolino всяка дреха може да има бъдеще. А с нея — и най-важните ни истории.