Най-страшното е, когато не знаеш кой е врагът ти. Той буквално ти диша във врата, поставя ти ултиматуми, манипулира те и колкото си по-силен, толкова повече безпомощен си в лапите на анонимното зло. В лапите на виртуалния терор всички сме без спасителен ход.

Тази червена лампичка ще ви светне веднага щом попаднете на спектакъла на Старозагорския театър "Карнавал", по пиесата на нашумелия каталунски драматург и сценарист Жорди Галсеран (познат ни от брилянтните преводи на Нева Мичева и поставените вече пиеси "Канкун" и "Методът Грьонхолм").

Впечатляващата и филигранна работа с текста и актьорите съм сигурна, че ще изстреля младия режисьор Петър Денчев директно в списъка с имена за следващите награди ИКАР и АСКЕЕР. Наскоро спектакълът гостува в София и заслужено обра адмирациите на публиката.

Но да се върнем на историята – петгодишно дете на самотна майка е отвлечено и полицията има 30 минути да разбере кой е похитителят, имайки за информация само сайт, който излъчва онлайн картина с поставена над главата на жертвата бомба.

Хипотезите са отчайващо много – ислямисти, педофили, сектанти, луди майки, хакери, сатанисти и т.н. В ръцете на инспектор Гаралда  (впечатляващо и силно изпълнение на Елена Азалова) е да разплете пъзела на всички възможни варианти. В нажежената до краен предел ситуация тя не може да си позволи нито секунда отчаяние или притеснение за собственото си дете. 

Професионализмът заплашва да унищожи човешкото във всеки един от нас и всекидневно ни изправя пред дилемата работата или семейството. Но това е най-малкият проблем на силната жена, позволила си да работи една мъжка професия.

Това, което я извежда извън равновесие, е абсолютната утопичност на сигурността. Това подкопава основанията й да работи тази професия, обезсмисля жертвите, които прави, и тотално афектира иначе желязната й психика.

В капана на интернет терора и анонимното зло, нито тя, нито колегите й Пере Пуч (убедително изпълнение на младия Павлин Танев) и Рибо (Христофор Недков) могат да противодействат. Сигурността и свободата се превръщат в илюзия.

Тогава кой всъщност ни пази? И кой може да ни даде гаранции за опазване на собствения ни живот? Битката се оказва е на съвсем друго ниво. На полето на морала.

Спектакълът и пиесата бъркат с пръст в раната на вездесъщата безнаказаност и могъщество на злото. Тема, уви твърде актуална по нашите ширини. Въпреки прекалената ни информираност, развитието на технологиите и увеличаването на бюджета за сигурност и вътрешен ред, ние всъщност сме все по-отчайващо незащитени от злото.

2012 година, светът трепери от натрупаното зло.
Кой може да ни каже "какво става"?

Добави ни в предпочитани източници в Google