Как Ади се справи с хъркането на любимия си?

Как Ади се справи с хъркането на любимия си?
Снимка: netinfo

...На следващата сутрин Ади пак стана в "лайняното" настроение. Този път обаче имаше причина – любимият й я събуди с хъркането си, което беше просто ужасно. Ади никога не беше чувала толкова мощно хъркане, изобщо отдавна не се беше случвало той да хърка (или тя да го чува), но тя знаеше какво става. "Ще те науча аз тебе, кучко" – се закани Ади наум, докато едвам се измъкваше от леглото. Беше сигурна, че е заради лекарката-хърколожка, която беше сменила възрастния доктор, когото Ади пенсионира. Въпреки че тази история се носеше като легенда сред колегите й от семинарите, тази сутрин на Ади изобщо не й беше до смях.

На Ади не й трябваше много, за да влезе в духа на това, което им показваше Алексей. След историята със сиренцето и още няколко подобни "изпълнения" самата Ади започна да генерира "щуротии" със завидна лекота. И първият й успех беше свързан с това, че прекрати хъркането на любимия си. Всъщност Ади така и не разбра дали той престана изведнъж да хърка, или тя престана изведнъж да го чува, но това изобщо не я интересуваше. Единственото, което имаше значение, беше резултатът, а именно, че след месеци мъчение, среднощно бодърстване и сутрешни сръдни, тя пак можеше да спи спокойно и непробудно цяла нощ. Идеята й хрумна след един от семинарите, на който Алексей им разказа как са "намърморили" работата на съпругата на негов приятел. Тя била от месеци безработна и не можела да си намери работа. Една вечер Алексей им бил на гости и те му се оплакали от ситуацията, а той, вместо да започне да цъка с език в знак на съчувствие и да дава стандартно безполезни съвети, ги убедил да пробват нещо по-различно. Накарал жената да развие възможно най-черния сценарий на проблема, като го хиперболизира. С негова помощ тя описала сценария, в който остава без пари, губи жилището си и отива на улицата, при което се видяла как, облечена с дрипаво палто, рови в кофите за боклук и се бори с едно бездомно псе да му изтръгне от зъбите комат хляб. През цялото това време те много се смели, а за да е още по-шантаво, мъжът й "свирел" "Марсилезата" на гребен. После Алексей накарал жената да си направи едно човече и тя измайсторила някакво с пластилина на детето им и дори му сложила крила, за да бъде по-бързо, защото задачата на човечето-помощник била да ходи и да "мърмори" на работодателите да я вземат на работа. Посмели се те здравата и седнали да пият бира. Мъжът пуснал радиото и в този миг всички се втрещили: от него се разнесла "Марсилезата". Това се беше случило преди по-малко от месец. Днес се бяха обадили на Алексей да му кажат, че жената си е намерила много хубава и добре платена работа и го поканили на гости да пият бира и да пеят "Марсилезата".

Ади страшно се впечатли от тази случка и реши да пробва нещо подобно, за да се справи с хъркането на любимия си, което в момента беше почти толкова важно за нея, колкото намирането на призванието й.
Тя започна да си представя какво ще се случи, ако той не спре да хърка. Видя се как се събужда посреднощ от хъркането, взема дебелия том "Братя Карамазови" от нощното шкафче, удря го по главата, той изхриптява силно и после утихва. Тя започва да го дърпа, но той не помръдва, тя светва лампата и вижда, че е размазала главата му, после звъни в полицията и се предава, а съдът я обявява за луда и я праща в психиатрия, където тя прекарва остатъка от живота си, клатейки се в люлеещ се стол, мръсна, рошава, издаваща хъркащи звуци...

Тук сценарият свърши - Ади го беше изчерпала. Усети, че й идва да заплаче. После осъзна, че това е просто една гротеска – отново превъртя сценария и този път абсурдът на няколко от сцените я разсмя, дори изпита снобско задоволство от факта, че използва за оръжие на убийството такава гениална творба като "Братя Карамазови". После реши, че трябва да измисли и някакъв образ. Сети се, че любимият й много обича котки и нарисува едно сладко спящо котенце. Сложи листа с рисунката под възглавницата му и си легна с надежда. Да, обаче не се получи. Хъркането като че ли беше по-леко от друг път, но резултатът не я удовлетворяваше. Тъкмо беше готова да махне с ръка и да каже, че всичко това са пълни глупости, когато й хрумна, че няма как да се получи с котенцето. "Колко си глупава, Аидо! – каза си Ади. - Естествено, че двамата ще си мъркат и хъркат цяла нощ. Колкото по-сладко му мърка котката, толкова по-сладко ще си хърка той!" Помисли малко и стигна до извода, че любимият й е доста конвенционален и здравомислещ човек, уважава науката и медицината, дори има опит в тази сфера. Тогава реши да пробва с доктор. Това беше доста сложно, но успя някак да се справи с рисунката. Получи се много добре – докторът изглеждаше компетентен и с опит. Ади махна котенцето и сложи на неговото място под възглавницата лекаря, когото дори беше снабдила с инжекция в ръката за спешни случаи, и му поръча да се грижи за любимия й през нощта. Тази нощ Ади спа непробудно и когато осъзна това на сутринта, чак не можеше да повярва. Разбира се, реши, че може да е случайно. Едва дочака следващата вечер, и по-следващата, и по-следващата... "Чудото" продължи с месеци до тази, последната нощ…

Любимият й я гледаше доста изпитателно в началото, когато тя всяка вечер, преди да си легне, вдигаше възглавницата и поръчваше на доктора отдолу да се грижи за него. Той поклащаше глава и неизменно изкоментираше: "Ти съвсем се побърка с тия семинари!".
В същото време обаче разбираше, че нещо става - Ади не го ръчкаше посреднощ, за да го разтърси, когато самата тя се е събудила от хъркането му. Скоро стигна дори дотам, че вечер я подсещаше: "Каза ли там каквото има да казваш на оня?".
След известно време обаче листчето, на което Ади беше нарисувала доктора, се поомачка, започна да се разкъсва и тя реши, че ще го пенсионира и ще назначи някой по-млад лекар. Написа благодарствено писмо на стария доктор Хърко, пожела му здраве, дълъг и щастлив живот и тъкмо щеше да започне да рисува заместника му, любимият й се прибра. Попита я какво прави и тя му обясни, че вече за неговото хъркане ще се грижи млад доктор.
- Не може ли млада докторка? – попита приятелят й.
Ръката на Ади замръзна над листа, за миг тя замълча и накрая промълви неохотно, през зъби:
- Може, защо да не може?
Осъзнаваше, че всичко е една голяма пародия, но въпреки това не можа да потисне странното чувство на ревност, което се надигна в нея. Тя се справи с рисунката на докторката, дори малко се подразни, че я нарисува толкова добре. Вечерта, както обикновено, надигна възглавницата, за да й поръча да се грижи за любимия й през нощта, и точно в този момент, както се беше надупила на леглото по пижама, любимият й я изгъделичка по босите крака – нещо, което вбесяваше Ади. Тя подскочи, обърна се моментално и все още държейки нагоре възглавницата, му изсъска нещо злобно. После пусна възглавницата и си легна.
През нощта се събуди от хъркане, което би вдигнало и умрелите, не беше чувала такова през живота си и не вярваше, че любимият й е способен да издава такива ужасяващи звуци. Тя го ръгна силно с лакът, той се сепна, обърна се на другата страна, но продължи да спи – вече тихо. Ади обаче вече се бе разсънила и започна да разсъждава защо се получи така. Върна в мислите си сцената, когато поръчваше на младата лекарка да се грижи за любимия й през нощта, и тогава разбра, че тя сигурно е "видяла" как Ади реагира на гъделичкането. "Аха – рече си, - от тези двамата май не мога да очаквам нищо добро". Тя се въртя в леглото още дълго, заспа чак призори и едва успя да се надигне, когато звънна алармата за ставане. Изпи кафето си, при което на няколко пъти й се догади, както винаги, когато беше недоспала, изми чиниите, направи закуска, облече се и тръгна за работа.
Чак когато стигна на алеята, се почувства по-добре. Вървеше съвсем бавно, дишаше дълбоко, с корема си, свежия въздух, като си казваше, че вдишва енергия, бодрост и радост, и издишваше, все едно избутваше с бутало въздуха от диафрагмата нагоре, казвайки си, че издишва умората и лошото настроение. От дълбокото дишане леко се замая, но същевременно се почувства доста по-добре. Изкара някак работния ден, но когато си тръгна, слезе от автобуса една спирка по-рано. Там беше пощата и Ади се насочи решително към входа. Влезе, отиде на гишето за кореспонденция и купи средно голям плик за писма и една марка за чужбина. Когато се прибра вкъщи, извади плика и марката от чантата си, откъсна лист от една тетрадка, седна на масата в кухнята и започна да пише на английски:

"Да се отнесе до когото трябва:

Уважаеми г-жо/г-не,

Настоящото писмо препоръчва доктор Хърка като висококвалифициран хърколог и като възможно най-добрия кандидат, който да заеме свободната позиция във вашия факултет по хъркология за специализация в тази област на медицината. Твърдо съм убедена, че опитът на д-р Хърка ще допринесе сериозно за бъдещото развитие на науката хъркология и за изучаването на процеса на хъркане у хората.

Искрено ваша,
Аида"

Ади пъхна писмото в плика, отиде в спалнята, взе рисунката на лекарката изпод възглавницата, върна се в кухнята и пъхна и рисунката в плика. Извади от джоба си едно листче, сложи го на масата и преписа от него следния адрес:

Harvard Medical School
25 Shattuck Street
Boston, MA 02115
USA

Залепи марката върху плика, запечата го, отиде до антрето, където беше пуснала чантата си, отвори я и прибра писмото вътре.
После се преоблече и се зае да приготвя вечерята. Скоро се прибра и любимият й, помогна й със салатата и както обикновено, към 19,30 ч. седнаха да вечерят.
По-късно, когато Ади се приготвяше за сън и надигна възглавницата, за да даде наставления на лекаря отдолу, любимият й надникна, за да види младата си докторка, но за негова изненада тя не беше там. Вместо нея имаше млад лекар.
- Къде ми е докторката? – попита любимият й.
- Получи покана за специализация по хъркология в Харвад и замина – отвърна Ади. - Даже й дадох препоръчително писмо.
Той се засмя невярващо – явно помисли, че Ади се шегува. Тя вдигна рамене и каза:
– Сори, ама никой няма да откаже Харвард, дори и заради теб!
- И къде е тя сега? – пак попита любимият.
- Предполагам, в самолета – отговори съвсем сериозно Ади.
Любимият й я гледа в продължение на половин минута с изражение, което казваше: "Че си луда – луда си, ама защо и аз трябва да полудявам?". Ади обаче издържа стоически – беше се посмяла до насита, докато писа препоръчителното писмо на лекарката и когато надписа плика с адреса до Харвардския медицински факултет и сложи вътре писмото и рисунката на лекарката. Превиваше се от смях, като си представяше как някой чиновник в Харвард отваря плика и намира вътре нескопосана рисунка на лекарка и откачено препоръчително писмо за някаква хърколожка, която щяла да специализира там.
- Съжалявам, че си разочарован, но това е положението – каза Ади, сложи глава на възглавницата и тъй като беше изтощена от безсънието предишната нощ, веднага заспа.

ххх

На сутринта установи, че новият доктор се справя чудесно с работата си. На път за офиса тя мина през пощата и пусна писмото за Харвард...

Хороскоп за деня

Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня
Виж Съвет на деня
Съвет на деня

Авторите

Оферти