Рая Синева
Харуки Мукарами казва: „Да приемаш нещата твърде сериозно, е сериозна загуба на време“. Перифразирано по моему: „Животът е прекалено кратък, за да ти пука за щяло и нещяло“. Във време, когато нервите са лимитирана серия, а нещата, които ти вдигат кръвното, не си знаят бройката, здравословният непукизъм се оказва една от най- смислените житейски философии.
Правилото „Опростявай! Опростявай! Опростявай!“ всячески се опитва да ни припомни, че нищо не е толкова драматично, колкото изглежда, че животът не е толкова сложен, колкото се опитваме да го изкараме, и че умението да казваш „Майната му“ автоматично те спасява от излишни сълзи, сополи и вайкания.
Гаджето те е зарязало? Да не ти пука. Ще си намериш ново, по-добро. Нямаш си гадже? Още по-добре! Уикендите в изсулени гащи, с коса а ла кошница и неепилирани крайници са ексклузивно твои. Имала си кофти ден на работа? Голяма работа. Да не мислиш, че след месец някой ще си спомня за обърканата формула в горния десен ъгъл на ексела?
Провалила си се в нещо – да не ти пука. Ще опиташ отново и ще си имаш едно наум. Някой е казал нещо лошо за теб – да не ти пука. Не може да се харесаш на всички. Разочаровала си се – е, и?! Скоро ще има за какво да се зарадваш. Направила си грешка – да не ти пука. Така се учи човек. Качила си няколко килограма? Майната им – ще ги свалиш. Брад и Анджелина са се разделили?! Е, не, не може да мислиш и за тях.
Да не ти пука за нищо, което само след месец ще бъде пренебрежително маловажно. Всяко тюхкане е излишно, всяка драма – ненужна. В този твърде кратък живот са важни две неща – да бъдеш над нещата и да не губиш кураж. Куража да продължаваш напред смело, уверено и със здравословна доза непукизъм. Да подминаваш всички онези проблеми, които съзнанието ти е хиперболизирало до неузнаваемост, а които всъщност са еееййй толкова мънички.
И не, принципът „да не ти пука“ не е форма на безотговорност. Той е онази житейска философия, която те учи да отсяваш плявата от истински смислените неща. Кара те да виждаш трудностите не като препъни-камък и повод за мрънкане, а като предизвикателство с потенциал за трамплин. Онзи отрезвяващ шамар, който крещи с пълно гърло: „Днес си тук – утре те няма. Спести си излишната драма!“.
Или както обича да казва баба ми: „Да сме живи и здрави! Другото са бели кахъри“... за които какво? Хич да не ти пука.
Прочетете още:
Ако любовта не се случва, означава ли това, че не я искаме достатъчно
Да си ожулим колената преди да ожулим сърцата си
