Човешкото въображение винаги се е вълнувало от мистериозното и необяснимото. Но защо повечето загадки остават мистерия и до днес, когато човечеството е достигнало върхови постижения в сферата на технологията и науката?

На пазара вече може да откриете майсторското издание на „Големите загадки в световната история”, в което екип от някои от най-изтъкнатите специалисти в своите области си поставят за цел да изследват двайсет загадки, белязали историята на света.

Големи или малки, древни или скорошни, те са представени без самоцелно търсене на сензация, без да се градят безпочвени хипотези. Под редакцията на изтъкнатия историк Жан-Кристиан Птифис в изданието са разгледани двадесет теми, които и до днес предизвикват спорове.

Обединени в четири сфери – археологически загадки, мистериозни изчезвания, загадъчни личности и необясними оцелявания, тези въпроси са вълнували човечеството столетия, а понякога хилядолетия наред.

В изданието ще откриете малко повече за:

- Какво е Атлантида – дом на трагично загинала цивилизация, която предстои да бъде открита, или метафора, използвана от Платон?

- Торинската плащаница наистина ли е обвивала тялото на Христос?

- Как са издигнати монументалните фигури на Великденския остров?

- Викингите стигнали ли са до Америка далеч преди Колумб?

- На какво се дължи внезапното изчезване на цивилизацията на маите и какви тайни крие неразгадаемата им писменост?

- Кой в крайна сметка се крие зад мистериозния образ на Джак Изкормвача?

- Живял ли е руският император Александър I втори живот като изгнаник в Сибир?

- Кой уби Кенеди, има ли заговор в смъртта на принцеса Даяна, защо има „българска следа” в стрелбата по папа Йоан Павел II?

- Какво се случва с трупа на Хитлер, който Сталин така и не признава, че е открит от съветските войски?

Снимка: Ciela

„Големите загадки в световната история” под редакцията на Жан Кристиан-Птифис дръзва да направи немислимото – да се опита да обясни по рационален и логичен начин вълнуващи събития, превърнали се в истински митове и легенди.

„Историята не е нито дълга спокойна река, нито огрян от слънцето хълм, откъдето може да се съзерцава бавното и величествено разгръщане на събитията. Тя е по-скоро, ако продължим с географското сравнение, лъкатушещ път, който понякога прекосява красиви поля, после внезапно се врязва в сенчести, гъсти гори, изпълнени с тайни и загадки, със скрити истини, с приказки и легенди, с измами и невероятни слухове – фалшиви новини, както бихме казали днес, – които невинаги е лесно да се различат.“ - Жан Кристиан-Птифис