Започнах новата година с обещание към себе си и даже с наричане.

Нарекох предстоящата 2015 "Годината на личностната автентичност".

Защото това се оказва едно от най-важните неща за мен като човешко същество – да бъда истинска и да съм достатъчно смела, за да платя цената за това. 

Решението ми беше провокирано от няколко лични истории, в които попаднах през изминалата година, доста болезнени, чрез които осъзнах, че има какво още да направя, за да бъда максималното проявление на това, което съм наистина. И в допълнение, провокацията се засили и от хората, с които работя и техните лични търсения в тази посока.

Но какво всъщност означава да сме автентични?

Автентичен значи истински, неподправен, същински. Накратко - да си себе си. И макар на пръв поглед това да бъдем себе си да изглежда като най-естественото нещо на света, в реалността се оказва доста по-сложно. Защото за да сме същински и неподправени, се изисква смелост и практика.

Смелост да се изправим пред другите със своите странности и позиции и да рискуваме да не ни харесат и дори да ни отхвърлят. И практика, защото като че ни възпитават много повече да бъдем социално приемливи, отколкото истински. 

Какви са проявленията на истински автентичните хора? За да разберете доколко личностно автентични и истински сте, запитайте се следното:

1. Доколко можете да заявите себе си без да се притеснявате дали ще ви харесат или отхвърлят? 

Ние сме социални същества и сме свързани седни с  други.

В миналото е било много важно да сме част от общността, за да можем да оцелеем, както физически, така и психически, а всяко отхвърляне е можело да бъде равнозначно на смърт. А когато сме били деца, одобрението на другите е било жизненоважно за нашето пълноценно развитие. 

И в този смисъл много естествено е да искаме другите да ни харесат и одобряват. Често обаче в стремежа си да бъдем харесвани, без да усетим, започваме да слагаме маски, да се преструваме и да представяме изкривена версия на себе си. И така, общувайки с хора, които не харесваме, спираме да харесваме и себе си и в крайна сметка получаваме онова, от което най-много се страхуваме – отхвърляне.

Помислете за миг за хората, които наистина харесвате. Какви са, с какво ви грабват и пленяват? С роля и маска или с естественост? За да сме автентични, се изисква смелост и съзнание, че да покажем себе си може да ни направи уязвими. И много хора да не ни харесат. Но това е най-доброто сито, която ще отсее само хората, които истински ни ценят и обичат.  А какво по-прекрасно от това?

2. Доколко сте уверени и приемате себе си каквито сте?

Някои хора са по-уверени от други. Увереността се формира още в детството и е свързана с това да знаем, че имаме всички ресурси да се справим с предизвикателствата и превратностите в живота. Увереността е свързана с познаването на себе си, на силните и слабите страни, кога можем да се справим сами и кога е необходимо да потърсим помощ. А за да сме автентични, е необходимо да познаваме себе си. И не просто да се познаваме, но и да се приемаме в максимална степен - каквито сме.

Защото всеки от нас е пакет, който включва много съкровища и светлина, но и много демони и тъмнина. Осъзнаването и приемането на всичко това е от съществено значение, за да бъдем истински. И можем да изберем да развиваме и култивираме съкровищата в себе си, което ще ни помогне да бъдем още по-добрата версия на себе си, а именно несъвършени, но истински.  

3. Доколко наистина сте откровени с другите и можете да споделите своите мисли и чувства без да се опитвате да манипулирате другите и ситуациите?

Попадате в ситуация, която провокира негативни чувства във вас. Въпреки това предпочитате да си замълчите или да излъжете, да се направите, че нищо не  се е случило. И си тръгвате неудовлетворени и ядосани, но запазили самообладание.

Това може да е проява на добро възпитание, но не и на автентичност. Автентичността е свързана с умението да споделяме по подходящ начин как наистина се чувстваме и да бъдем максимално откровени, както със себе си така и с другите.

4. Доколко се вслушвате в себе си и интуицията си, повече отколкото в твърденията на другите?

Всеки около нас има мнение и е готов да ни даде съвет какво да направим, кажем или помислим. И всичко това  - за наше добро. Близките ни хора често живеят с претенцията, че знаят по-добре от самите нас кое е добре и кое не, както и ние за тях. 

Истината обаче е в нас самите.

Всеки човек има вътрешен водач, който щом допуснем и уважим, може  да ни покаже най-верните за нас посоки. Да сме истински и автентични означава да следваме интуицията си, да се доверяваме повече на себе си и вътрешните си преценки, отколкото на преценките на другите. Нека гледната точка на другите ни обогати, но без да се превръща в основния навигатор, който да ползваме в живота си.

5. Доколко сте вътрешно мотивирани и правите онова, което искате, а не само онова, което трябва?

В живота ни е пълно с неща, които „трябва” да правим. От малки ни учат какво трябва и не трябва – как да се държим, какво да мислим, какво е редно и нередно.

Често „трябва” е свързано с обществените норми, с това, което е приемливо и е препоръчително. И това е важно и необходимо условие за успешна социализация. Но често нещата, които трябва, не са онези, които наистина искаме. Колкото по-дълбоко и добре сме свързани със себе си, колкото по-добре познаваме себе си, толкова е по-лесно да се водим от потребностите и нуждите си и да правим нещата, които искаме и са истински важни за нас, а не подчиняваме живота си единствено на онези, които другите ни казват, че трябва. Вгледайте се в себе си и се запитайте, кое ви води – онова, което искате, или което трябва?

Нека всеки от горните въпроси бъде като компас, който ще ви ориентира доколко сте истински, доколко сте себе и какво е необходимо да развивате в себе си в тази посока.

Защото да сме себе си е най-ценното, което можем да бъдем. Защото както беше казал един мъдър човек, всички останали места са вече заети. 

* Въпроси към Христина можете да задавате на edna@netinfocompany.bg. Анонимността ви е гарантирана.

Добави ни в предпочитани източници в Google