„Живей сякаш едно дете те гледа отнякъде. Така най-вероятно нямаше да правим някои лоши неща, но сигурно щяхме да правим други.", каза писателят Георги Господинов, който гостува на предаването „Ива от сутрин до обед“ по радио FM+, за да представи книгата си „Там, където не сме”.
„Поезията е най-директният израз и най-автентичната изява на определена чувствителност. В другите жанрове сякаш човек залага на трикове, докато в поезията се пише директно и неподправено.
Аз започнах с поезия през далечната 92-ра и винаги съм смятал себе си за човек, който пише стихове. Неслучайно тефтерите, с които се разхождам навсякъде са изпълнени с редове поезия, които са ми хрумнали на момента и остават нередактирани.”, споделя с нас гениалният писател.
„Там, където не сме” е книга, която е писана повече от 10 години, книга за следобедно, бавно четене. В книгата има три цикъла като един от тях е озаглавен „Неделите на света”, той е посветен на историите събирани от улиците и градовете на света, от хотели и дълго стоене на маса, сам, в писане на следобедни стихове.
„Всички ме питат кое е това „там”, където не сме, ами това е смъртта и тя е една от главните теми, върху която работя. Другата е детството, там ,където вече не сме…Всъщност все повече си мисля, че ключът към всичко е човек да остане в границите на човешкото и да успееш да продължиш да отглеждаш едно дете вътре в себе си. Ако си представим, че има едно дете, което ни гледа отнякъде, най-вероятно нямаше да правим някои лоши неща, но щяхме да правим други…може би.”, разказва ни Георги Господинов.
Заедно с дъщеря си Рая са създали още една книга и тя носи заглавието „Сватби на животни и неща”.
„Всичко започна абсолютно несериозно и на листа втора употреба. С Рая просто сядахме в стаята и започвахме да слушаме какво си говорят нещата и се чудехме какво ли би било, ако диванът и плюшеният крокодил се оженят, после събрахме костенурката и шкафа, книгата и сладоледа, жирафа и Айфеловата кула.
Самата ни идея ни беше всеки от нас двамата да напише своя история и да нарисува своя рисунка, след това се състезавахме чия история е по-добра и когато ги представяхме пред децата, трябва да призная, че всички предпочитаха нейните истории.”, сподели ни Георги.
