На 40-ия ден след Възкресение Христово, Българската православна църква отбелязва един от най-значимите Господски празници – Възнесение Господне, познат у нас като Спасовден. Той винаги се чества в четвъртък и символизира момента, в който Иисус Христос се възнася на небето пред погледа на своите ученици.
Според библейските текстове, след като възкръсва, Христос остава още 40 дни сред хората, за да ги наставлява, да говори с апостолите и да им обяснява Божието слово. Последната му среща с учениците се случва на Елеонската планина край Йерусалим. Там, след като ги благославя, Христос се въздига в небесата, скрит в облак. Това е не просто физическо отдалечаване – то е знак за духовното извисяване и за сбъдване на обещанието за идването на Светия Дух.
Но докато църквата почита Спасовден като ден на Христовото Възнесение, българската народна традиция му придава и друг смисъл – смесица от езически вярвания, магически ритуали и фолклорна поезия. Нощта срещу празника се смята за лечебна – болни и бездетни жени търсят чудодейната сила на цветето росен. Според поверието, ако жена без деца преспи под росен с мъж, който не ѝ е роднина, и спазва всички необичайни ритуали – мълчание, ритуална трапеза, тичане в зори – тя може да излекува безплодието си.
Тези практики, макар и обвити в мистика, говорят за опитите на старите българи да се справят с житейски беди чрез символика и обреди. А легендите за русалките – красиви, но опасни същества, които на Спасовден слизат сред хората, за да лекуват или вредят, придават още по-магичен характер на празника. Според поверието, те берат само върха на росена – най-силната част от билката, с която наричат и поливат нивите за плодородие.
Неделима част от Спасовден е и Русалската седмица – време, в което из селата обикалят русалии – мъжки дружини, които с обредни танци и билкови калпаци прогонват болести. Водачът им – ватафинът – води лечебните ритуали, изпълнявани с древна сила и мистична енергия.
Макар да звучи фриволно, фразата „Те ти, булка, Спасовден!“ има дълбоки корени в народната култура. Използвана в ситуации на внезапно събитие, тя се свързва с неочаквани житейски обрати. А в някои фолклорни изображения дори придобива еротичен контекст, отразяващ свободния, понякога провокативен дух на народното въображение.
Спасовден днес е и професионален празник на строители, шофьори, хлебари, хотелиери и цветари. Това е ден, в който небето и земята се срещат – вярата се преплита с магията, а обредите от древността продължават да живеят в съвременното българско съзнание.
На този ден празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира и всички, носещи имена, свързани със Спасението. Честит празник!
