Светът около мен е безкрайно красив. Цялото си вдъхновение черпя от заобикалящата ме красота. Всичките ми сетива са отворени за тази божествена, непреходна красота.
Понякога се чувствам като лъч светлина, все едно съм човек от слънчевата раса. Благодарна съм, че имам очи, за да видя красотата; че умея да я разпознавам и да ѝ се наслаждавам. В моя свят има толкова много картини с багри на дъгата, ухания на цветни градини и шепот на ангели...
Неслучайно мъдреците казват, че когато си на тъмно място, не е защото си погребан, а защото си посаден. Израснах от малко семе, скътано в тъмнината. Повярвах в мечтите си и пожелах да видя божествената светлина. Поисках да се докосна до вълшебството на нашата галактика.
И напуснах тъмнината! Помолих Бог за прошка и просветление. И Той чу молитвите ми. Прие разкаянието ми. И ме извиси... Там, където всичко е светло и красиво. Където мога да чувам песните на цветята и да се докосвам с лекота до вселенската магия.
Благодарна съм, че прогледнах. Всичко около мен вибрира с нежните струни на цветната дъга и песните на гората в едно. Прекланям се пред величието на природата. Поисках да се слея с нея и мечтите ми се сбъднаха. Няма по-велик учител от природата. Няма по-чиста енергия от слънчевата. Няма друг такъв свят...
Усещам любов във всяка фибра на тялото си – и земно, и астрално. Възвишената, Божествена любов. Не земната, плътската, нисшата. Сърцето ми премина на друга вибрационна вълна. Понякога трепти от вълнение при толкова красиви гледки. Влизам в други измерения, преминавам през паралели, пътувам в други светове, сънувам нови галактики....
И отвсякъде извира още и още красота... Разгръщам своя приказен свят и прекланям глава пред чудесата, които Бог е сътворил. Летя високо над пошлото и тленното. Земята има толкова много райски кътчета. И докоснати от Бог места. Като Рила планина. Една възвишена вселена със свой ритъм и код.
Там, където Учителят ни завеща танца на любовта и безкрайността.... За всички онези хора, които пожелаха да видят красотата, да се доверят на Неговите Завети и да потърсят истината. Малко хора останаха, които виждат красотата навсякъде. Малко хора умеят да благодарят за щедрите дарове на земята.
И една шепа успяват да ги пазят. Те винаги ще живеят в свой красив свят. За тях ще бъдат цветята. За тях ще има винаги божествена закрила. Ангелите ще им пеят... Заради тази красота си струваше да се отрека от земните изкушения. За да я има винаги около мен и в мен. Защото тя ме кара да се чувствам жива и вечна.
Една частица от божественото тяло, която винаги ще свети със слънчевата светлина. За да слее в едно и свят, и природа, и Бог. И да разгърне цялата вселенска красота в святата ѝ вечност....
Една дъга рисува своя ореол над мен и потъвам в цветовете ѝ, окриляна, благословена, щастлива... Моят свят е приказно красив. Благословени сме тези, които виждаме и се вдъхновяваме от тази красота!
От Ваня Ангелова
Ако искате и вие да се включите в играта на Edna.bg и да се борите за някоя от уникалните ни награди, прочетете условията ТУК!
