Взирах се през прозореца, мрачна и сънлива, в облачното утро. Потиснатото ми настроение водеше ума ми в мрачни дебри.
Вниманието ми привлече линейка. Спря пред блока, до входната врата на старческия дом отсреща. Наизлязоха жени с бели престилки, помагаха да свалят носилката, от която се понадигаше дребничка възрастна жена. Лицето ѝ – слабо и изтощено, грееше в най-щастливата усмивка!
От малките прихлупени очи бликаше радост! Посрещаше я нейното „семейство” в сегашния ѝ дом. Беше се завърнала жива, беше изпълнена с любов и надежда, поизправи се и прегърна всяка една от жените в бели престилки, целуваше ги и нещо им бърбореше.
Стоях прилепена до стъклото, искаше ми се да скоча, да прегърна и аз тази старица, да ѝ кажа колко ѝ благодаря за силата и вдъхновението, което ми донесе тази нейна лъчезарна усмивка!
Невероятно е, изпитвали ли сте го? Да видиш старец, озарен от усмивка, ей така – напук на болките, старите рани и разочарования, напук на живота, който си заминава и безсилието да го задържи, да се радваш на всеки миг и да си благодарен за него.
Така съм се чувствала преди години, когато пътувах рано за работа и посрещах изгрева. От морския хоризонт бликваха огнените лъчи и превръщаха душата ми в кипяща лава. Готова бях да изригна пред величието на най-вдъхновяващата ме гледка! Изгревът е обещание, изгревът е чистота, сила, вяра и смелост.
Идва новият ден със своите изненади, с топлината и светлината, носи ти нови предизвикателства, нови битки, нови емоции. Влюбена съм в слънцето,очаквам го всяка сутрин като страстен любовни …. вероятно съм била слънчоглед, ако има предишен живот…
А каква ще бъда в следващия? Мъча се да отгатна, да прочета в очите на внуците си къде ще отнесат късчето от душата ми, която щедро им раздавам. Буйни, весели, умни, очарователни, "индигово поколение" хлапета! Всички детски влакчета, камиони и колички, които управляват, отиват към България, към Варна и морето… Дано!
Един ден, когато могат сами да поемат волана на живота си, дано пътят им ги отведе обратно в Родината! Тяхната жажда да знаят, да могат, да се преборят с всичко на пътя си днес по-успешно от вчера, тяхната младост и наивност, ме заразява и вдъхновява, зарежда ме емоционално. Тя е единствената ми компенсация за болезненото отсъствие на четвъртото ми вдъхновение в живота – България!
Какво – изненада? Елате да живеете далеч от Нея, да ви липсва звукът на камбаните ѝ, аромата на липите ѝ, кокичетата в набъбващата пролет, далече от снежните шапки на Предела – дивната прегръдка на Пирин и Рила, дъха на морето и златния пясък….
Не, не идвайте! Чакайте ни! Ние скоро си идваме! По-многобройни, по-вдъхновени, по-затъжени, по-готови да сме част от доброто и лошото в Нашата България.
От Бистра Долапчиева
Ако искате и вие да се включите в играта на Edna.bg и да се борите за някоя от уникалните ни награди, прочетете условията ТУК!
Още от участници:
Моята любов е моето вдъхновение
Пътуването, любовта, приятелството
Добави ни в предпочитани източници в Google
