Стефан Стоянов е куратор и собственик на галерия за съвременно изкуство в Ню Йорк. Той идва по покана на "Фондация за съвременно изкуство", за да сподели опита си в управление на една от най-успешните галерии в Ню Йорк и да разкаже за състоянието на световния пазар на изкуствата днес.

С него за трудностите и начините да се представя съвременно изкуство разговоря Кремена Димитрова.

Лукс ли е да се занимаваш със съвременно изкуство?
За много хора да се занимаваш със съвременно изкуство изглежда лукс, за мен е призвание.

Познавате ли вашите посетители? Кои са те? Какво намират при вас?
Не познавам голяма част от моите посетители, а и не е възможно да ги познавам, тъй като галерията ми е в Ню Йорк, където хората обичат да посещават галериите, а в същото време има и много туристи. Естествено, след 12 години от откриването на галерията ми, имам доста постоянни посетители, които се интересуват от авангардно съвременно изкуство.

Известен съм с необикновено разнообразна програма и специализирам в нови медии. Имам репутация на много смел в избора си галерист, с нестандартно мислене и на човек, който не се предава пред трудностите на професията и драстичните промени в икономиката на града и на страната.

Как избирате артистите, които представяте?
Представям единствено автори, в които вярвам напълно и обичам. По този начин съм абсолютно искрен към публиката си и себе си.

Има ли мисия съвременното изкуство?
Най-трудното нещо в света, в който живеем, е да има истински съвременно мислещи хора. Забелязвам, че повечето хора по света, както и тук, се страхуват от новото и доста често разчитат или се чувстват комфортно в един малко остарял свят и мислене. Аз имам един девиз, който винаги  ми помага: Живей днес и не спирай да мечтаеш. Съвременното изкуство има точно тази мисия да разкрепостява мисленето ни и да ни подтиква да гледаме напред. В България това е особено необходимо... Имаме тааква богата история, но сме изоставили настоящето и бъдещето.

Трябва ли да бъде подготвяна публиката за съвременното изкуство? Необходимо ли е да се развива аудиторията?
Публиката се създава с време, упоритост и далновидност. Понякога тя също трябва да бъде провокирана, за да бъде ангажирана. Съвременното изкуство позволява точно това, но трябва да се прави с мисъл... Много важно място в създаването на аудитория имат, както културните институции, така и корпорациите и държавата.

Какво прави престижна една галерия в Ню Йорк – местоположението или артистите, които се представят? Какво ви струваше да наложите името си в Меката на съвременния арт – Ню Йорк?
Престиж на една галерия се създава единствено с качеството на авторите, които излага и представя. Луксозните интериори могат да заблудят първоначално, но в далечен план това не е достатъчно.

Това, което ме наложи в Ню Йорк и света, е талантът ми да откривам фантастични автори, липсата на компромис относно това, което показвам като изкуство и труда ми. Аз смятам и повтарям отново, че успех се постига с 1 % талант и 99 % труд. Без този 1 % е невъзможно, както и без труда.

Защо българите са толкова консервативни, когато стане въпрос за модерно изкуство?
В България наистина съществува истински проблем относно модерното и съвременно изкуство за съжаление. Българинът има вкус и обича красивото, но рядко намира време да посети музей или галерия. В България има много талантливи автори, но малко смели галеристи. На мен ми отне доста време да открия партньор. Това е Десислава Монева, която не се страхува да мечтае и да се бори в една доста консервативна среда.

Серизозен е и проблемът с колекционерите в България. Имам чувството, че те се залъгват че колекционират, а само натрупват количество, вместо качество. А колекционери в България има, но трябва да се освободят и да не се страхуват от непознатото. Една истинска колекция има душа. Тя има сила единствено, когато има въображение, мисъл и чувство, а не натрупване на имена и трофеи!!!

Наскоро Община Варна забрани изложба на един млад съвременен артист по сигнал и молба на Варненския Митрополит Йоан, защото накърнявала имиджа на православната ни църква. Артистът се казва Кокимото. Има ли предел изкуството? Морален и естетически? Ако да, това не е ли цензура? 
Ненавиждам цензурата! Живея в страна на свобода на словото. Не съм запознат с конкретния случай и не мога да коментирам, но все пак си мисля, че за да бъдат една страна и един народ истински свободни, трябва свободата на изразяването да бъде най-малкото уважавана, както от държавата, така и от институциите в тази страна. Без честна критика е трудно да се върви напред.

Имате ли любим стил/жанр в изобразителното изкуство?
Обичам всички жанрове, въпреки, че съм известен в света като специалист в нови медии. Вярвам, че когато стилове и жанрове се съчетаят (включително и древно изкуство и стари майстори), може да се създаде една прекрасна хармония

Вашето впечатление от Шанън Плъм като артист и човек?
А, Шанън Плъм! Това е една фантастична видео и филмова авторка и една прекрасна майка и жена. Тя е Артист със главно А! Неслучайно  е първият американски съвременен автор, който ще покажем в България под патронажа на Фондация Америка за България и Американското посолство. Шанън съчетава по най-прекрасния начин Традиция, Съвременно мислене и Новаторство. Това е причината да бъде показвана тук.

Какви са Вашите очаквания от кампанията на Фондация Съвременно Изкуство за популяризиране на съвременната американска артсцена и рефлексиите на българската публика?
Кампанията е доста амбициозна и вярвам, че ще допринесе за едно истинско сътрудничество между културите на двете страни, макар и толкова различни. Не трябва да забравяме, че преди всичко сме хора, а истинското изкуство сближава по най-непосредствения и обаятелен начин. Аз и колегите ми от Фондацията ще се постараем да допринесем за развитието на съвременното изкуство тук, а също и в Америка да покажем и запознаем американската публика със съвременни български автори от различни поколения.

Можете да видите сайта на Стефан Стоянов и да научите повече за неговата галерия тук: stephanstoyanov.com