На 18 август 946 г. умира свети Йоан (Иван) Рилски – най-известният български светец и отшелник, известен със своя постнически и молитвен живот.
Както е прието за светците, неговата памет се отбелязва на деня на смъртта му, но се чества още на 19 октомври – когато мощите му са пренесени в Средец (днешна София), и на 1 юли – когато са върнати обратно в Рилския манастир.
Роден е в село Скрино, близо до Бобошево, през втората половина на IX век – по времето, когато християнството се разпространявало сред българите. Животът му съвпада с дейността на св. Климент Охридски. От ранна възраст Йоан обикнал Бога и следвал Неговите заповеди – най-важните от които са да обичаме Бога и ближните си.
Тази любов го водела към добри дела и духовно израстване. Почти целия си живот той прекарал в уединение, пост и молитва, основно в Рила планина. В търсене на спасение за собствената си душа, той помогнал и на много други хора да намерят пътя към Бога. Примерът му вдъхновява вярващите и до днес.
Йоан обучавал и свои последователи в основаната от него обител – Рилския манастир – и им оставил писмен завет с ценни духовни съвети. Така, подготвен и спокоен, предал душата си на Бога.
Първоначално бил погребан близо до мястото на усамотението си. По-късно тялото му било открито нетленно и положено в ракла в манастирския храм, където се пази и днес.